Истина или се осмеляваш

Глава 3

*гледната точка на Даниел*

Когато отидох да викна сестра си, тя седеше на стълбите пред вратата и ме чакаше.
- Хайде, да вървим - казах й, опитвайки се да прикрия нетърпението си.
- За къде си се разбързал? - отвърна ми тя след като дойде до мен и се загледа в останалите, които ни чакаха към края на улицата - и онази там не е ли Алекс? Какво прави тя тук?
- А-ами да, тя е..макар че отначало не я познах, сега започнах да си спомням...
- Как изобщо си могъл да забравиш? - отряза ме тя.
- Добре де, не съм. Но не знаех, че се е променила толкова..
- Да, да...нека просто да вървим - тя тръгна напред, а аз след нея - О, и само още един въпрос - спря и ме погледна с тази нейна решителност в очите.
- Да? - отговорих й несигурно.
- Все още ли я харесваш?
Този въпрос ми дойде като гръм от ясно небе. Не го очаквах. Макар че си го задавах хиляди пъти през изминалите 2 години..
- Мисля, че да.. - отговорих й след един сякаш безкраен миг мълчание.