Uncensored desire / Нецензурирано желание

Винс Денвър

 — Сигурен ли си? Това са доста пари. — каза несигурно Бри.

Платих за кафето си от Старбъкс и се запътих към изхода. Прибрах портфейла и най-после можах да взема телефона, който до сега стоеше между рамото ми и главата.

— Харесва ли ти? — попитах я без заобикалки.

— Да, но..

— Взимаме го. — прекъснах я без да дочакам всичките евентуални оправдания, които би ми изредила.

Дочух шум около сестра си през слушалката и изведнъж спрях точно пред колата си, присвивайки очи. Нещо ставаше. Нещо, което наистина нямаше да ми хареса.

— Момче ли има около теб? — попитах може би леко заплашително.

Бри беше на 22. Бри беше моя сестра. Моята малка сестра. Не можеше да има момчета около нея. Беше прекалено малка за такива неща.

Момчетата бяха лоши. Същества мислещи само как да се вмъкнат под гащичките на сестра ми. Но не знаеха там какво ги очакваше. Моя братски юмрюк.

— Не. — каза след известно време.

Това пъшкане ли беше?

— Лъжеш ме. — казах невярващо.

Бри никога не бе лъгала. Очевидно до сега. Този определено щеше да бъде следващата ми боксова круша.

— Винс, дори да има няколо около мен това не те интересува. - каза сестра ми раздразнено.

— Ти си ми сестра! Интересува ме!

Влязох в колата и сложих кафето в поставката.

— Голяма съм! — каза Бри вече доста ядосана.

— Не си!

Шестте години разлика помежду ни често се открояваха, поради простата причина, че Бри винаги е била много отговорна, дори като малка. Когато аз и Себастиан се биехме тя винаги много дипломатично се намесваше и ни караше да поискаме да потънем в дън земя от срам. Винаги успяваше да изглежда като по-зрялата и отговорната в цялото ни семейство от луди гении.

И до сега не я бях виждал с момче, като не броя Шон с брекетите, който се опита да я целуне след бала. Аз и Себастиан веднага отидохме до колата, в която бяха с футболна топка в ръце. За щастие Шон беше умен и разбра, че ако докосне Бри ще глътне топката, заедно с неговите... топки. Умно момче беше, надявах се и този да е такъв.