Uncensored desire / Нецензурирано желание

Колийн Лойд

Първите ми дни без теб преминаха в кошмар,

а всичко останало остава сън.

Липсваш ми и винаги ще остане празнината след теб.

Посвещавам ти нещо малко и крайно недостатъчно.

Преди 12 години

Мама плаче, но не знам защо. Тате често го няма и не знае за това. Има много работа и пътува къде ли не. Мисля, че не ни обича и за това го прави. Защо му е на човек да ходи където и да е, щом обича семейството си? Мисля, че мама за това плаче. Алесандра казва да не се бъркам в нещата на възрастните, защото те са глупави. Не искам да ставам голяма и само да плача. Това не е хубаво.

Когато стана на 18 ще се махна и ще пътувам по света, защото не мисля, че ще липсвам на някого.

Чух шум от отваряне на врати, но не му обърнах внимание, защото се чувствах много изморена. Крайниците ми тежаха, а главата ми беше заета с това да ми напомня, че имам нужда от сън. Свих се до тялото, което ме притискаше към себе си и зарових глава в приятно ухаещата плът на врата.

— Пресвета Дева Мария! — чух до болка познат глас и стиснах по-силно очи.

Усетих мускулите на Винс да се раздвижват под мен и се опитах да го притисна отново към леглото. Само така Алесандра щеше да се махне. Ако се усетеше.

— Момче, покрий се! Вярно, че съм на възраст, но...

Винс скочи рязко и тялото ми се плъзна от неговото към хладните завивки. Протегнах се лениво и се завих през глава. Днес беше четвъртък и дори без да поглеждам можех със сигурност да кажа, че е седем и половина сутринта. Алесандра Ривера никога не закъсняваше дори с минута.

Дочух я да излиза от стаята с тихото си, развеселено мърморене, а след това проследих стъпките й към кухнята.

— Тя дали ме позна? — попита Винс и седна на леглото като наклони матрака към себе си. — Още ли ще спиш? — проговори отново и този път се опита да дръпне завивката от лицето ми. Стиснах я силно, опитвайки се да не му позволя да види съненото ми лице. Очите ми щяха да бъдат подпухнали, а бузите зачервени - не много приятна гледка рано сутрин.