Излязох от банята и побързах да взема телефона, който от известно време не спираше да звъни.
— Ало? Себастиан! — поздравих брат ми, докато с другата ръка подсушавах косата си.
— Най-после! — възкликна той от другата страна на слушалката. — Започнах да се притеснявам. Майка каза, че не си им звънял от две седмици, а сега не вдигаше и на мен. Помислих, че е изпадаш в стадий преди депресия.
Направих измъчена физиономия при думите му.
— Няма значение, няма да ми споделиш. — смръщих вежди при очевидното му щастие.
— Здравей, Винс! — дочух гласа на Мария, приятелката на брат ми. — Каза ли му? — чух я да прошепва на Себастиан.
— Не, сега ще му кажа. — отговори й той.
Дали наистина осъзнава, че мога идеално да ги чуя? Или прекаленото им щастие и "птички и пчелички" им пречеха да осъзнаят, че на земята не съществуваха само те?
— Винс, имаме страхотна новина! — каза брат ми.. натрапчиво щастливо.
Обичах брат си, наистина предано и дълбоко го уважавах, но това не значеше, че не виждах и лошите му страни. Една от тях беше, че се отдаваше прекалено на всичко, което беше около него. Отдаваше тяло и душа без да осъзнава, че ако това нещо бъде изгубено, то тогава той също ще бъде изгубен. Но при него всичко е било идеално. Винаги се е радвал на заслужената си слава. Беше се трудил с години, за да стигне до нивото, което е сега. Куотърбек на Денвър Бронкс и може би един от най-добрите, които е имал. Разбира се, беше чиста ирония на съдбата, че именно там играеше и за това беше наричан "сина Денвър". Оттам дойде изключителната му слава, пари, купи и жени.
Може би единствения недостатък на брат ми беше Мария. Нещо не ми вдъхваше доверие. Не казвам, че има външен недостатък или пък държанието й не е подобаващо. Беше перфектна във всяко едно отношение. Но се появи на върха на славата му. И го обсеби. Толкова много, че кариерата му, която процъфтяваше бавно започна да бъде пренебрегвана. Целият му живот беше около Мария Верчели.
— Ще се женим! — изкрещя Мария.
— Моля?
Кърпата около кръста ми падна в синхрон с въпроса.
— Предложих й, брат! — каза гордо Себастиан.
Почесах главата си и отидох да си взема бельо.

ВЫ ЧИТАЕТЕ
Uncensored desire / Нецензурирано желание
Любовные романыИграта на съблазняване е доста проста. Правилата са лесни: неуловими погледи, привлекателни пози, съблазнителни дрехи, сладникави и провокиращи думи, разсеяни докосвания. И това, разбира се, е игра, която Колийн Лойд разиграва и ще спечели. Не иска...