Uncensored desire / Нецензурирано желание

Колийн Лойд

Преди 14 години

Когато си богат нямаш приятели. Мама винаги казва така. Всички те използват, заради парите ти и не се интересуват от личността ти.

"Покажи им това, което заслужават, dulcinée. А те какво заслужават?" винаги казваше мама, докато плачех на рамото й. Отмяташе косата ми от мокрото ми лице и се вглеждаше в очите ми, толкова приличащи на нейните.

Не мога да разбера това, което иска да ми каже. Какво искаха да видят останалите? Какво не харесваха в мен? И на мен не ми харесваше, че се бяхме преместили тук. Липсваше ми градината с цветята на баба. И Кени, костенурката ми, обичах да му чета. А сега не чета.

Тук много деца искаха да са ми приятели, обичах да имам приятели, но след това искаха да дойдат вкъщи. Позволявах им, нали исках да са ми приятели. Подарявах им от любимите си играчки и дори куклите, които тате ми беше донесъл от Русия. А те сякаш те не искаха мен, а всичко, което можеха да изкопчат от мен.

Влязох в сградата на Айкона плейс, поредната сграда принадлежаща на Лойд, и свалих слънчевите си очила. Елегантния и малко прекалено натруфен стил се откри пред очите ми. Голямото помещение беше дело на Даниела Чийн, японка, с която имах привилегията да се запозная, дори беше обзавела апартамента ми.

- Здравейте, госпожице Лойд. - каза Джим, портиера, от мястото си зад рецепцията.

Кимнах в негова посока и продължих към асансьора, който сякаш беше на километри разстояние от мен. Нямах търпение да се прибера вкъщи, да си взема вана с ароматни соли и да пусна стереото.

- Прекрасна си, cara! Semplicemente perfetta! - дочух леките стъпки и докато се усетих вече можех да усетя аромата на Армани около себе си. Затворих очи, чакайки неимоверно това, което следваше.

Микеле се плъзна до мен с танцова походка и дланта си в основана кръста ми. Обърнах се към него и повдигнах вежда. Известният скулптор Микеле Де Роси притежаваше типични италиански черти. Римски нос, леко голям, но иделно пасващ на лицето му. Черни очи, в които винаги играеха искрици съблазън и меки, тъмни, леко прошарени, къдрици, които падаха леко над челото му. Формата на косата му беше демоде, но му придаваше един особен чар. Не беше много по-висок от мен, слаб и строен.