Uncensored desire / Нецензурирано желание

Колийн Лойд

Преди 12 години.

Мисля, че пораснах. Беше време и това да стане. Говорих с Констанс, баба ми, тя ми каза, че Лойд не могат да обичат. Това било характерна черта за семейството ни. Ако съм искала да не бъда смазана от болката трябвало и аз да направя така.

Опитвам се. Днес казах на майка ми, че не я обичам. Може би така малко ще ме заобича? Не знам, сложно е. Искам да се махна оттук и да се върна вкъщи. При градината и дядо. Аз не мога да не обичам. Имам чувството, че не съм от това семейство. Какво в мен не е наред?

Всъщност се чувствах омърсена след като си заминах от онзи ресторант. Сигурността ми се изкачваше и спадаше забележително бързо. Дали беше най-доброто решение, което съм взимала? Определено не. Мисля, че ще бъда изиграна. И го разбрах когато си заминах съпроводена от погледа на типичния сигурен в себе си играч.

Това ме бе мотивирало да в отправя нещата, които казах. Мамка му, онзи мъж не трябваше да бъде около мен! Но и нямаше как да го отдалеча от себе си докато не се не успеех да се освободя от замъглеността, която беше около мен след появата му.

Вратите на асансьора се отвориха и влязох, кимайки към Майкъл Форд, асистента на баща ми през последните три години.

— Колийн! — обърнах се към ТиДжей, който бързаше към мен. — Звънях ти! — хвана ме под ръка и ме поведе към офиса.

— Бях заета. — прошепнах, оглеждайки се предпазливо, защото асистента ми беше направил същото.

— Няма значение. Майка ти е тук и те чака от половин час. Не иска нищо за пиене и дори не е коментирала обзавеждането.

Последната част може би трябваше да ме накара да се засмея, но единственото нещо, което направих бе да повдигна вежда към приятеля ми.

— Не знам.. изглежда ми притеснена от нещо. — сподели, спирайки пред вратата.

Махнах ръката си от неговата и кимнах.

— Благодаря ти.

ТиДжей се усмихна широко и ми смигна закачливо, възвръщайки облика си на игриво кученце.

— За Кучката винаги, сладурче.

Усмихнах се и влязох директно в офиса.