Uncensored desire / Нецензурирано желание

Колийн Лойд

Преди 13 години
Ола се харесва на всички. Взе приятелите ми, родителите ми и живота ми. Не я харесвам. Но не мога да я мразя, мила е с мен. Пита ме дали искам да излизам с тях, но нямам желание, защото винаги стоя отстрани.
Иска ми се родителите й да не са умирали. Иска ми се да не ми краде живота толкова много! Искам да спре да бъде толкова мила!
Искам си мама. Искам пак просто да стои в стаята ми и да си говорим за момчета. Сега стои при Ола и говорят за нейните родители. Разглеждат техните снимки.
Не искам да чувам повече за горката Ола! И аз съм тук!
Повече нищо няма да давам на Ола. Тя си има вече всичко.

— Нахранила съм го. Ако е сит и не се е подмокрил няма да разбере, че ме няма. — каза Ола докато отиваше към външната врата на апартамента ми. Обличаше късото си палто в движение, бързайки да излезе преди Уил да забележи отсъствието й, докато Кинг си играеше с племеника ми като тичаше и подскачаше около него като циркаджийско кутре. Поне това можех да му призная.
— Няма да останем сами за пръв път.
Ола се обърна към мен и можех да видя в лицето й следите от вина, които бях провокирала у нея. Кафявите й очи ме погледнаха гузно така както от години правеха, а устните й се извиха в печална усмивка.
— Станала съм малко параноична, нали? — каза с известна доза ирония.
— Не, просто си майка.
Поклати глава няколко пъти и започна да се закопчава.
— Наистина не знам какво щях да правя ако не беше ти. Не искам Констанс да ми повтаря, че приличам на труп. — направи гримаса при споменаването на баба ни. — Сериозно не искам да виждам тази жена. Света е далеч по-хубав без нея.
Можех да разбера какво има предвид Ола. Баба ни беше по-скоро ходеща вещица, отколкото мила бабичка, питаща внуците си какво искат за ядене. Беше жена, която си пъха носа навсякъде, дори там където не е желана и искаше всички да й играят по свирката. Аз и Констанс бяхме дяволско еднакви.
— Хайде, махай се! — подканих я да излезе, защото добре знаех какво може да стане ако Уил забележи, че майка му я няма дори за пет минути.
— Добре, добре, махам се. — каза тя, имитирайки строгия тон, който бях направила. — Колийн, сериозно може да ми се обадиш ако стане нещо. Няма да бъда много далеч.
Издишах изморена от загрижеността й и я побутнах да излезе най-после.
— Наистина си скучна. Върви на шопинг, а аз и Уил ще поканим група сексапилни стриптизьори, които да ни позабавляват.
Точно когато видях очите й да се разширяват затворих вратата пред лицето й.
Отидох в трапезарията и заварих Уил на килима с дистанционното на климатика в уста и Кинг, джафкащ щастливо около него. Племенника ми дъвчеше усилено пластмасата и я лигавеше, същевременно от време на време се заливаше от смях когато Кинг не можеше да спре и се удряше в дивана.
Теоретично не обичах деца. Бяха палави, ревящи и изключително лигави, в преносен и буквален смисъл. Уил не беше по-различен, макар и мой племенник не можех да прикривам дефектите му. Имаше навика когато не получи каквото желае да издава долната си устна напред и беше готов да пусне някоя сълза в действие. Манипулатор. Обичаше да е в център на вниманието и да бъде шумно около него. И определено обичаше да заспива на песните на Сам Смит.
— Коко! — изпищя Уил, виждайки ме и протегна ръце в моя посока.
Малкия много приличаше на Ола с рядката си, тъмна коса и светла кожа, но имаше очите на баща си, Никълъс, зелени. Щеше да бъде много по-красив ако не лигавеше всичко, което докосне и не вършеше нуждите си където намереше за добре.
Отидох до Уил и го взех на ръце. Пълничките му ръце обвиха врата ми, а лъщящата уста ме докосна по бузата, изразявайки любовта си. Дори любовта понякога е гнусна. И дори ако пръстчета, прекалено любопитни, започнат да дърпат косите ти, за да тестват колко дълго ще търпиш.
Уил наистина се очертаваше като малко, непоносимо същество. И все пак бях дълбоко привързана към него. Доказателство за това са играчките, които му бях купила и стояха в една от стаите за гости.
— Искаш ли пуканки? Или малко мляко? — Уил ме гледаше усмихнато, сякаш натрапвайки ми няколкото си изникнали зъба. — Какво ядат малките мъже като теб? — продължих да говоря докато отивахме към кухнята.
Кинг тичаше около нас като полудял, може би защото не беше свикнал да си бъда вкъщи през деня. Никога не отсъствах от работа, дори по празниците, но утре сутрин трябваше да пътувам до градчето Аурора, където бях отраснала и все още живееше скъпата ми Констанс. Това значеше, че трябваше да стана по-рано от обикновено и да пътувам няколко часа до там. Успокояваше ме факта, че Кинг щеше да отиде при Хариет и нямаше нужда да се търпим в колата.
— Какво ще кажеш за едно пюре и детски филм?
— Да, обича Шрик!
Отидохме в кухнята и сложих Уил на барплота докато изкарвах от хладилника някакво плодово пюре, което Ола ми беше оставила. Докато се обърна вече племенника ми беше взел един от ножовете и беше започнал да реже една салфетка. Избързах да го взема от ръцете му, а Уил веднага издаде долната си устна напред.
— Това, малкият ми, ще го ползваш след години.
Взех малкият на ръце, за да не гледам манипулиращи те му очички. Малкото му тяло започна да се гъне в опит да се отскубне от мен. Ината на семейството ни наистина се предаваше в поколенията.
— Не, не, не! — мрънкаше Уил.
Изпуснах плавно въздух, за да се успокоя. Можех да се спря с цяла просперираща компания, едно ново проходило дете не би трябвало да е такова голямо изпитание.
Не би трябвало наистина да е ако и кучето, което не харесваш започне да лае по теб и телефона ти да звъни. Но, разбира се, коя бях аз, за да ми провърви.
— Ало? — оставих Уил на плота, отдалечен от всички опасни предмети и направих грешката да вдигна телефона.
— Искам утре да ми донесеш шоколадов кейк от Алесандра.
"Мамка му!"
— А аз мислех, че искаш да видиш внучка си. — вметнах иронично и започнах да храня Уил.
— Не ми е нужно да те гледам често, за да знам, че си все същия инат. Искам си кейка. — гласът й беше като на упорито създание, което всъщност и беше.
Констанс обичаше да говори без заобикалки и излишни игрички. Не можеше да се примири с факта, че нямаше кого повече да контролира след като остана сама. От време синът й я беше отписал, а със снаха си не се разбираше още от самото начало.
А нашата връзка не беше обикновената между баба и внучка.
— Знаеш много добре, че Алесандра работи при майка ми.
— Знам също, че се грижи за богаташкият ти апартамент. Искам си кейка.
И затвори телефона.
— Май някой има нужда от мъж, нали Уил?
Той се усмихна с пълна уста и побърза да глътне всичко лакомо, за да получи нова лъжичка.
Бях наясно какво имаше Ола и това, което аз нямах. И в моменти като този, без памперсите, ината, плача, лигите... точно за тези моменти човек живееше.
— Малка разходка?
И тази идея се прие добре и за щастие "Шрек" беше забравен до сега.