•Tour• with• MAGCON•

•6•

*след още около30 минути кавги*

-И сега какво ще ги правим?-обърна се към управителя на хотела. Човека само повдигна рамене в знак, че не знае.

-Как така какво ще ни правиш?-нещо не хванах връзката

-Да, аз също не разбрах- добави русия. Трябва да се сетя как му каза чичо... аъъ все едно.

-Добре, никакви свободни стаи ли няма?-чичо се обърна отново към управителя, игнорирайки ни.

Погледнах го с изражение „какво?", и той каза:

-Да не мислиш, че ще те оставя в една стая с момче-Какво?

-Извинявай, какво?-помощ

-Как така какво? Да не искаш да те оставя в една стая с момче? Родителите ти ще ме убият, ако разберат, а и аз не го одобрявам.

-Дори не разбирам за какво ми говориш-казах размятайки ръце, не знам защо.

-Няма други свободни стаи в хотела- започна управителя-и сега вие двамата трябва да сте в една

-Няма начин-казахме и двамата едновременно

-Да и аз това казвам- каза чичо.

*след още 30 минути*

-Да, благодаря, ще измислим нещо-каза Барт,избутвайки ни през врата.

Докато вървяхме по коридора, чичо отваряше абсолютно всяка врата на нашият етаж.Какво нахалство. В 8, може би, която отвори ,влезе. Е това вече... просто няма думи. След секунди излезе и каза:

-Мат, донеси си багажа. Ще останеш при Картър

-Да бе, защо?- погледна с неодобрение, Мат.

-Тук има свободно легло-каза Барт

-Но-започна Мат*хихих, запоминх го*, обаче чичо го прекъсна

-Никакво но.

Той тръгна ядосано към 327 стая, за да си вземе нещата. Аз тръгнах след него, не че искам да говоря с него, или да му помагам , или изобщо да имам какъвто и да било контакт, ако мога така да се изразя , с него. Просто все още съм по хавлия, мисля ,че не е уместно да се разхождам така в пълен хотел.

-Какво искаш- каза троснато русия,така де Мат, докато затварях врата.

Първо го погледнах неразбиращо, но после казах:

-Искам да се преоблека.

-Пфф -к'во пък ся?

-Извинявай?-казах го така го като въпрос, защото си беше въпрос. Той ме погледна

-Какъв ти е проблема?-запитах

-Ти си ми проблема-аз съм му проблема? Какво?

-Аз ли-казах сочейки към мен

-Да, ти- извъртях очи- сега заради теб, аз ще деля стая с Картър

-Това не е мой проблем-сега той извъртя очи. След което тръгна да излиза. Аз му отворих вратата, той ме погледна накриво. След като той беше в коридора, аз казах едно нагло:

-Довиждане- и затръшнах вратата. Най-накрая спокойствие.

Глава 6 е тук. Ако има изобщо човек който следи това,* не мога да го нарека по никакъв начин, защото не знам какво е* благодаря. Дори да е 1 човек или 2-ма ,3-ма колкото толкова. ;)

Bye♥

П. С. Песента няма нищо общо с главата, просто страшно много я харесвам и да ... :)