•Tour• with• MAGCON•

•60•

Г. Т. Д.
След 2 минутна неловка тишина, Мат хвана китката ми и ме задърпа към моята стая.
-Защо беше това?- попитах объркано.
-Нищо важно.- отговори, докато затваряше вратата след себе си, след което се обърна.
-О Боже...- почти извиках при вида на лицето му. -М-мат?!- заекнах, притичвайки към него. -Какво пак стана?- попитах нацупвайки се, обхващайки лицето му.
-Нищо.-отговори ми съвсем спокойно.
-Как нищо?! Погледни си лицето.
-Казах ти,че ми няма нищо? -отвърна ми раздразнено.
Извъртях очи и му обърнах гръб, сядайки на леглото ми,свивайки единия си крак и сядайки върху него. Протегнах се и взех телефона си от нощното шкафче, забивайки поглед в него. Няколко кичура паднаха пред лицето ми,но скоро бяха премахнати от току що настанилият се срещу мен Матю. Не му обърнах внимание. Той изпуфтя,след което повдигна брадичката ми и леко долепи устните си в моите. Аз го погледнах за секунда, след като се отдели от мен, но отново забих поглед в светещия екран. Той отново повтори действията си, но този път целувката беше по-дълга.
-Стига де.. не се цупи- каза след като отново не му обърнах внимание.- Хайде де..- продължи хващайки бузите ми с едната си ръка, карайки устните ми да се издуят. Последва още една секундна целувка, а след нея още една,и още една,и още една... ,и още една.
От моя страна  получаваше само игнор. Като осъзна,че няма да  получи внимание по този начин той предприе 'драстични мерки' и започна да ме гъделичка. Опитвах се да не показвам емоция, но не ми се получи и се подадох на смеха който напираше така упорито.
-Не можеш да ми се сърдиш- продължаваше да ме гъделичка -не можеш.. не,не можеш.-продължавах да се хиля като идиот,както и той.
-С-ст-и-и-га - едва изрекох през смях. -Пр-е-с-та-н-и-и -едва си поемах въздух.
-Първо ме целуни.-каза Мат спирайки за секунда.
Аз само поклатих глава отрицателно. Той продължи да ме гъделичка. А аз отново започнах да се гърча от смях и да моля да спре.
-Ще ме целунеш ли?- попита отново спирайки.
Аз пак отказах. И той естествено продължи. След още няколко секунди вече не издържах и казах:
-Д-о-о-бр-е-е -едва изтърколих, заради смеха излизащ от устата ми.
-Какво? Какво каза?- попита също смеейки се и то много нагло.
-Добре!- казах отчетливо щом гаджето ми престана с 'измъчването' ми. Той мигновенно сля устните ни, но този път му отвърнах и целувката се задълбочи.
-Обичам те!- каза след като се отделихме.
-Обичам те!- повторих думите му, след което той отново ме целуна.
~•~•Няколко дни по-късно•~•~
Г. Т. М.
-Да, да.. добре.-чух да казва Джо, щом влязох в стаята и.
Тя се обърна към мен правейки ми знак да седна, потупвайки мястото до нея.
-Да, разбирам.- говореше по телефона.
-Радвам се.- леко се усмихна. Аз седнах зад нея, премятайки косата и от едната и страна и започнах да поставям леки целувки по връта и.
-И вие също ми липсвате ужасно много. -продължаваше да води разговора си. Докато изчакваше отсрещната страна да се доизкаже аз хванах бузите и с ръката си, обръщайки  я до колкото ми се  позволяваше физически, надигнах се и я целунах.
-Мхм да..-каза Джо, отделяйки се бързо от мен. Аз обвих ръцете си около талията на приятелката ми ,поставяйки глава на рамото и.
-Да, да..-усмихна се отново.
-И аз ви обичам. Нямам търпение да се видим. Чао.
-каза за последно и затвори.
-Кой беше-по любопитствах.
-Майка ми.- отговори ми простичко, въздъхвайки.
-Има ли нещо?- попитах загрижено.
-Нее- отговори тихо.
-Ами?- исках да ми сподели.
-Нищо... просто ми липсват. Уж отидоха за седмица-две, а вече почти месец са във Франция.-отново въздъхна,а след секунда усетих нещо мокро върху ръката си.
-Хей, хей, хей- отново завъртях главата и, и я погледнах в очите, които бяха насълзени. -Недей.- казах тихо, бършейки с палец една сълза търкулнала се току що по бледата и кожа.-Джоо, погледни ме.-казах щом тя сведе поглед. -Джоо.. стига де.-повдигнах брадичката и. -Защо плачеш?
-Просто ми липсват.... Много.
Аз се засмях тихо, след което я придърпах в прегръдките ми.
-Не искам да плачеш.. камо ли за такива неща.- говорех и тихо, разтривайки гърба и с ръка.-Штт.. стига красавице. Моля те.-  тя продължаваше да хълцука заровила глава в гърдите ми.- Добре,защо плачеш. Какъв е проблема? Кажи?.. Какво не е наред?-попитах.
-Просто ми липсват ужасно много. От толкава време не съм ги виждала. И сега ми съобщават,че все още са в Париж. Никол и Барт ще се женят..-продължи да плаче.
-Това е добра новина, нали?-продължих да разтривам гърбът и.
-Даа.
-А защо тогава си тъжна?-недоумявах.
-Ами сега ми съобщават,че са решили да направят две сватби. Една тук и една във Франция.-пак беше прекъсната от плача си.
-И?
-Ами сватбата там щели да са само майка ми и баща ми. След като подпишели другата седмица отиват на меден месец на курорт някъде в Алпите. А нашите щели да си направят ранен подарък за годишнината си, като отидат и те с тях.-след това тя отново заплака силно.
-Но в това не виждам нищо лошо?--Няма да ги има за неопределен срок време. Не знаят кога ще си дойдат. Не знам кога ще ги видя..,а ми липсват. Много.-
-Обичам те!- не знам,защо го казах.. но просто мислех  ,че има нужда да го чуе, както аз имах нужда да и го кажа.-Аз съм тук. С теб.
-Благодаря ти! Толкова много ти благодаря! Обичам те!-каза най-сетне отделяйки главаот тялото ми поглеждайки ме в очите. Усмихнах и се и я целунах.
И сега, ако ми кажете,че не съм добра. Нова глава, по- дълга(937думи), Джо и Мат са си окей(за сега). Надявам се да го оцените. Ще съм ви благодарна,ако освен тази vote-нете и предишната (59 глава).. нагла съм,знам.. но просто искам да разбера дали добротата ми ще бъде възнаградена ;). Също,ако не прекалявам моля да оставите по едно мнение :).
Моля да не обръщате внимание на грешките,защото е късно,а и пиша от телефона. Това е за сега. Специално благодатя за хубавите коментари под миналата и под по-миналата глава. Толкова много ви благодаря. ОБИЧАМ ВИ!<3 <3 <3 <3 <3 <3 <3 <3
Bye!<3