•Tour• with• MAGCON•

•49•

-Не?- повторих недоумяващо.
Тя поклати глава.
-Как така не?-не можех да повярвам. Нали раскрихме чувствата си? Какво става? Защо не?!
-Не- отговори ми по най-спокойния възможен начин, врътна се и тръгна към изхода на парка. Аз стоях на място, без да помръдвам, опитвайки се да премисля какво точно стана?
-Идваш ли?- Джо се провикна, изваждайки ме от транса. Тръгнах бавно, но постепенно забързах темпото си. Преди да съм стигнал до нея тя вече беше продължила да върви. Пътя до дома ни го извървяхме в тишина. Малко преди прага на къщата се чу едно "Апчих", последвано от още едно.. и още едно.
-Май настиваш?- проговорих.
-Нищо ми .. апчих- опита се да каже.
-Мхм. Да виждам- въздъхнах,отваряйки входната врата.
-Уау.. наистина ли?-попита с отекчение .
Поклатих глава в знак на неразбиране ,а тя махна с ръка казвайки "зарежи" и тръгна нагоре по стълбите. Чух как вратата се отваря и затваря , след което се качих в моята стая. Легнах на леглото, но не стях дълго там. Не можех да седя на едно място. Все още не мога да осъзная случилото се. Харесваме се,дори мисля,че е повече от харесване, но тя не иска да сме заедно? Но защо? Когато двама души се обичат те би трябвало да са заедно,нали? Как Джо реагира толкова добре когато и споделих чувствата си,а и преди това когато я целунах тя ми отвърна, а след това ме отрязва? Какво не е наред? По дяволите защо? Побърква ме- тя и реакциите и. Какво да направя? Може би,ако настоявам тя ще склони... но нее. Така ще изглеждам отчаян. Но ти си отчаян, е не чак толкова- напомних си. Джоо,защоо? Вибрацията от левият джоб на панталоните ми ме извади от мислите ми. Непознат номер. Сигурно е някой фен или нещо друго,но едва ли е важно. Решихда не вдигам. Звънна още няколко пъти. Подразних се и реших да вдигна,но когато го направих човека от другата страна беше затворил. Идиот. В главата ми беше каша. Решихдаси взема душ. Може пък той да ми помогне.
Доста мислих и под душа. За Джо, за чувствата ми към нея, за реакциите и настроенията й. За мен и нея- как започнахме и до къде се докарахме. Излязох решен да поискам обяснение от нея. Обвихедна хавлия на ханша си и тръгнах към стаята й. Почуках ислед като чух "Махай се който и да си" отворих вратата.
-Казах да..- замлъкна щом ме погледна. Огледа ме доста обстойно,при което аз усмихнах.Тя забеляза това и веднага извърна поглед.
-КхъКхъм- прочисти гърлото си - казах, че не приемам посетители.
-Мен ще ме приемеш- казах самодоволно и седнах на леглото. Тя от своя страна се отдръпна. Странно момиче,преди секунда ме испиваше с поглед ,а сега се дърпа.
-Казвай каквото имаш за казване и..
-Защо не?- попитах гледайки към нея,прекъсвайки я.
Изцъка с устни и извъртя очи,но неми даде отговор.
-Джо! Попитах те нещо?- нямаше да се размине с фасони.
-Защото е не. Не искам да съм ти гадже и толкова.
-Да,но защо ми отвърна когато те целунах. - щеше да ме прекъсне, но азпродължих- Можеше да се отдръпнеш,но не го направи. А защо ме прегърна? Казах ти ,че съм влюбен в теб и ти ме прегърна. Аз приемам това за знак,че...-не можах да довърша,защото тя ме целуна. Ето пак глупавите и реакции. Чакай ,целуна ме?! Осъзнах се и и отвърнах. След като се отделихме ,аз довърших- изпитваш същото към мен.-отдръпна се назад
Но защо? Защо постъпваш така? Кажи ми,Джо!
-Заради това.- каза недоволно тя.
-Кое?- попитах спокойно
-Ти.. не те понасям.. а и в същото време не мога да се контролирам около теб. Мразя те и те обичам едновременно. Объркана съм ужасно много.-проплака -разбираш ли ме?
Въздъхнах,не очаквах да чуя точно това. Тя сви краката си, заравяйки глава в тях.
-Спокойно Джо- казах придърпвайки я по-близо и я прегърнах. Тя постави леко ръцете си от двете ми страни,а главата си във вратът ми. Аз от совя страна зарових глава в меката и коса, вдишвайки успокояващ аромат на малини. Усещах топлите и сълзи по кожата ми. Започнах да двъжа ръка по гърба и.
-Успокой се. Всичко е наред.- шепнех
-Толкова съм объркана-каза между хлипанията.
-Шшшт.. няма проблем. Спокойно- лека по лека започна да се успокоява. Не след дълго се отдели от мен. Избърса очите си и си пое дълбоко въздух.
-Ще ми дадеш ли малко време,за да помисля?- попита умилително
-Разбира се- усмихнах и се топло. -Имаш колкото време искаш.
Тя също ми се усмихна.
-Ее,аз ще отида да се преоблека и ще сляза на закуска. Искаш ли да слезем заедно?-попитахнесигурно. Тя поклати глава положително. -Дообре. Ще се видим след малко.-казах за последно и излязох.
Какво мислите -заедно или не? Извинявам се за грешките пиша от телефона.
~~~
Качвам веднага щом събера +20 vote-а..:)
Bye!<3