•Tour• with• MAGCON•

•16•

•◘•Преди да сте започнали да четете, искам да ви помоля да прочетете и а/б. :)•◘•

След като свалих багажа на „най-прекрасният" човек, когото имам честа да познавам, се запътих към новата си временна стая. Този път не стана никакво объркване и всеки си имаше своя. Все още не мога да измисля какво да кажа на Картър... Добре, просто ще отида и ще му се извиня. Да бе , едно извинявай не е достатъчно, след поведението ми.-крачех из стаята ми, докато съзнанието ми „водеше спор" с мен. Изведнъж спрях да мисля и просто излязох от стаята. Веднага след като разбрах в коя стая е Картър се запътих на там. Почуках. Той отвори, гледа ме безмълвен около 5-6 секунди, както и аз него. Тъкмо щях да започна и той затръшна врата под носа ми. Е добре, заслужих си го.

-Картър-пак почуках, след като осъзнах ,че той няма да ми отвори- Картър. Аз наистина многосъжалявам за всичко. Наистина.МНОГО!- щях да почукам за пореден път, но тогава се отвори врата. Видях Картър да се отдалечава от нея сядайки на леглото.

-Виж-започнах аз-осъзнавам ,че се държах като ....

-Кучка, буквално-допълни той. Е в повечето случаи бих възразила, но сега...

-Да-пак започнах- Наистина много съжалявам .. Просто всичко ми дойде в повече. И случката с Тейлър. И Мат, който постоянно се заяжда с мен. И самото турне. Просто..-въздъхнах, защото не знаех как да продължа.

-Добре, Джо-Картър наруши едноминутната тишина която беше настъпила- не те разбирам, но те разбирам.

Аз се засмях.

-Съжалявам, в това нямаше много смисъл-допълни смутен, почесвайки се зад врата.

-Разбрах те-намигнах му и започнахме да се смеем.-Значи приятели-усмихнах се лъчезарно.

-Приятели-каза.

***

С Картър се връщахме от раходка. Вече бяхме в хотела, на нашият етаж. Докато преминавахме по коридора Джилински буквално прелетя през нас.Аз носех шейк и след като той ни блъсна, течността се разля върху мен.

-Хеейййй!!!- вдигнах ръце

-Извинявай-каза бързо, тичкйки и изчезна зад ъгъла на коридора.

-Чудесно-казах ,тръскайки ръце-просто перфектно.

-Е погледни го от добрата страна-започна Картър едвам сдържаки смеха си

-А тя е?-попитах въпросително. Емоциите ми в този момент бяха смесени, так ,че е малко трудно дори и за мен да ги опиша.

-Ами аз съм сух-каза, все още опитващ да сдържа смеха си.Аз просто поклатих глава, присвивайки очи. Не мога да повярвам колко е нагъл-помислих си. Докато той вече се спукваше от смях, дори не виждам кое е толкова забавно, мина човек от персонала, бутащ количка(не знам как се наричат) върху която имаше няколко пая. Щом ги видях, без да се замислям за последствията взех един и го забих в лицето на Картър.

*юхууу* Хей хораа, намерих време да кача глава. *йейй* (не знам ,защо ми е толкова весело). Знам, че е кратка и не много интересна..-не много ли , заспах. Да , съжалявам за това. Таа надявам се да ви хареса(едва ли), но все пак надеждата умира последна ;). Исках да ви попитам и още едно нещо. Някои от вас(които следят fanfic-а) съгласни ли са да бъдат включени във следващият ми проект(с главни роли а-у) ,защото просто не мога да осъзная, един вид, по какъв начин да ви вмъкна в тази история. Вече ми се върти идеята в главата. Знам точно какво да правя. Ако има проблем и искате точно в тази, просто ми кажете. :). надявам се да не ви е писнало със това мотаене, но просто искам всичко да се изглади, до последният детайл ;). Благодаря, че отделихте време, за да прочете това!

Bye♥