•Tour• with• MAGCON•

•42•

-МЪРТВИ СТЕ! – изкрещя някой с което ме събуди. Потърках сънено очи –СЛИЗАЙТЕ ДОЛУ ИДИОТИ – виковете продължаваха. Обърнах се на другата страна и видях Джо. –ИДВАЙТЕ ВЕДНАГА, ЗАЩОТО АКО СЕ КАЧА СТЕ МЪРТВИ - и тя започна да се разбужда.

-Какво става-попита сънено.

-Нямам представа- отговорих и също толкова тихо.

-БРОЯ ДО 3 И СЕ КАЧВАМ! 1,.. – я чакайте малко. Това бяха Джонсън и Гилински. – 2 -Статуетката. При мисълта за нея моментално се изправих. Изкочих от стаята и слязох по стълбите. Долу се бяха наредили в редица Камерън, Наш, Картър, Шон, Ерън и Тейлър. Аз застанах до Наш, който беше на края на редицата. Хвърлихме си по един уплашен поглед с който си казвахме „Недей да казваш нищо". Кимнахме си леко и отново се обърнахме напред.

-И така идиоти – заговори злобно Гилински и започна да ни обикаля. –Кой от вас ни е пипал Статуетката? –погледна към ръцете на Джонсън който държеше двете половини на трофея.- КОЙ- извика , а аз изтръпнах.

-Всеки гледаше учудено и неразбиращо, включително и Наш. Аз също се опитах да си докарам вид „Не знам нищо" и мисля,че успях.

-КАЗВАЙТЕ!- заповяда Джонсън

-Каква е тази врява? Какво става? –попита Джо слизайки надолу.

-Разследваме престъпление –пошегува се Тейлър , а Джакс го погледнаха сякаш ще го удушат.

-Разследвайте някъде другаде. Хората се опитват да спят.

-Кои хора? Всички сме будни.-Каза леко с насмешка Картър

-Такава е думата- извъртя очи Джо.

-Ами ти Джоо –попита някак спокойно и същевременно ядосано Джонсън.

-Какво аз?

-Ти ли счупи това?-попита през зъби Гилински. Джо го погледна неразбиращо.

-Ти добре ли си? За какво ми е да го чупя?-попита и леко се подсмихна.

-Само ти –посочи я Джонсън с лявата си тъка в която държеше по-дългото парче от статуетката – не знаеш правилото „НЕ ПИПАЙ СТАТУЕТКАТА ОТ Music Awards"

-Изобщо не ме интересува тъпото ви правило. –каза безразлично Джо.

-Казвай ти ли я счупи-изсъска Джонсън

-Казах ти, че не съм –каза Джо също толкова раздразнено.

-Тя е –каза изведнъж Наш –сега може ли да си ходим?

-МОЛЯ?! –извика Джо невярващо. –НЕ СЪМ АЗ. БИЛИ СА МАТ И НАШ –изкрещя след което се врътна и се качи обратно. Аз се плеснах по челото. Как можа да ме издаде.

-Вие ли бяхте тъпаци?- попита крайно раздразнен Гилински.

-Той беше –извикахме едновременно посочвайки се един друг. – Не той беше –продължавахме да говорим едновременно. –Не лъжи, ти си виновен. Не го слушайте той е. Ти си –затъвахме все повече

-КРАЙ .ДО ТУК БЯХТЕ –извикаха Джонсън и Гилински и започнаха да ни гонят. Ако ни хванат сме до тук. Сбогом свят. Ще ми липсваш.

Кратка е знам. Ще кача още една след около час два. Утре също ще  се опитам да кача поне една. :) (Ако събера над 10 vote-а на тази и следващата глава качвам поне две)Благодаря!

Bye!♥