•Tour• with• MAGCON•

•15•

Вече сме на път за следващият град от турнето. Аз съм в автобуса. Можех и да съм с колата на Барт, но ми стана съвестно за Тейлър,7-8 часа с автобус и със счупена ръка, за това го накарх той да пътува с чичо ми.Всъщност автобуса, повече приличаше на ван. Имаше си всичко-телевизор, място за сън , диван, малка кухничка.

Всеки правеше нещо. Ерън спеше, Камерън и Наш от час не са спрели да говорят за това как след по малко от ден ще се видят с гаджетата си, Джак Джилински вече 20 минути говори с някой по телефона, Джонсън, Хейс и Мат играят на видео игри, Шон свири на китара. Видях Картър на дивана, беше с телефон в ръка. Отидох и седнах до него. Той за секунда ме погледна, след това стана и отиде при Джонсън и другите. Явно ми беше сърдит. И с право, и аз бих се сърдила, ако някой се държеше така с мен. И да се опитвам да говоря с него сега, няма смисъл. Ще го оставя малко на спокойствие и след като реша какво точно да му кажа, тогава ще му се извиня.

..

Минутите минаваха сякаш са часове. Толкова ми беше скучно. Все още не бях решила какво да кажа на Картър, надявам се докато стигнем в Чикаго*,вече да съм измислила какво да му кажа.

-Какво да правя?-започнах да размишлявам на глас.- Какво да правя?

-Ела да играеш с нас-чух гласа на Джонсън.

-Ами не знам-започнах-от доста време не съм играла.

-Остави я-каза Мат, седяш на земята пред големия екран с контролер в ръка.

-Като се замисля, ще се включа.-казах, поглеждайки самодоволно към Мат,който в началото ме гледаше със леко учудване, но след като видя изражението ми, присви очи и каза:

-Ами да започваме.

-Да го направим по-интересно ,а?-попитах, като все още самодоволството се четеше на лицето ми.

-Как-казаха Хейс и Джонсън в един глас.

-Ами, загубилият ще прави цяла седмица това което му каже победителя-казах

-Чакай, това не значи ли, че играчите трябва да са двама?-от някъде искочи Джилински.

С Мат се погледнахме.

-Джо?-каза повдигайки вежда

-Мат.-лепнах една фалшива усмивка.

-Охохохох нещате ще загрубеят-потърка ръце Джонсън

•••

-Умри!-викаше Мат

-Ти умирай!-аз също виках

Не знам от колко време играем, но май пристигнахме. Трябваше да слизаме. Ооо, аз няма да се откажа

-Хайде, Джо-започна блонди-откажи се. Една седмица какво толкова.

-Откажи се ти!-казах. Изведъж автобуса спря. Всички ни потканваха да спрем играта, но нито аз нито той възнаеряваше да се откаже. След още около 20 минути игра, влезе Наш, за да ни извика, аз погледнах и пух всичко отиде по дяволите. Толкова часове игра, крещене и седене на едно мясно. И накрая загубих. И това не е най-лошото. Сега една седмица ще трябва да правя каквото ми каже, чоека с който от първия момен не можем да се разберем.

-Ще те убия!-подгоних Наш на вън. Наистина в този момент ми се иска да го убия.

-Ей,ей,ей-каза Мат, който току що се подаде през врата на автобуса.

-Какво!-сопнах му се

-Ами багажа ми.-поклатих глава в знак, че не разбирам и той допълни- трябва да го свалиш и да го занесеш в стаята ми.

Преди да кажа каквото и да е той пак проговори:

-Този път стаяата е само и единствено за мен!-пфф

Тръгнах на пред.

-Бакажа!-извика с лека нотка присмех

-Няма..

-Да ще стане... имаше облог. Помниш ли?-есествено, че помня , нали аз го предложих.

Просто се върнах обратно в автобуса и започнах да свалям багажа на „принцеса Матриша"

Хора съжалявам, че не съм кача глава от 2 дни. Днес ще се опитам да напиша и кача поне още 1. Това е за сега.

Bye♥