•Tour• with• MAGCON•

•25•

Хора докажете на тъпият ми брат, заради който не успях да кача по-рано главата, че дори и да е малко по-дълга тази глава, вие ще я прочете.

Живота не е ли интересен,а? Естествено! В един момент си щастливо дете със добри приятели на които мислиш ,че можеш да разчиташ , а в следващият те се оказват най-долните хора които някога си виждал. Всеки път щом затворя очи пред мен се завърта лентата със спомени. От онова тъпо прати. От онзи нощ, онази ужасна нощ... и след това всичките подигравки в училище, всички идиоти и те, най-вече те... кои са те ще попитате е ами ТЕ са най-долните, отвратителни, ужасни идиоти, които ги имах за приятели. Те съсипаха живота ми –тотално. Много объркващо нали? Е нека се върнем назад във времето (в зората на динозаврите *fav animals *-* *) ее не чак толкова далече. Да се върнем от началото на всичко това. На самото ми запознанство с тях, сближаването, и как от най-добри приятели станахме нещо като врагове.. всъщност не точно врагове.. А бе ще разберете след мъничко, може би.

~запознанството~

Първи ден в забавачката. Едно уплашено момиченце, с две опашници ,които бяха завързани с лилави панделки, се скри зад майка си, щом жена на около 30 и подаде ръка, за да се запознаят. То беше облечено във розова рокличка, със едно огромно червено сърце върху горната и част. Беше толкова уплашено. Не искаше да се отделя от майка си, но трябваше. Жената имаше доста ангажименти, за това сега 4 годишната и дъщеричка е тук. Със много упорство, сълзи и крясъци от страна на малкото дяволче най-накрая майка му успя да напусне сградата. Момиченцето,придружена от учителките(мисля, че се наричат така :D) влезе в една от стаите. Имаше около 30-инта деца. Всички бяха се разделили на групички. Едни си играеха с колички, други с кукли, трети се правеха на готвачи, имаше и такива които рисуват, но вниманието на момиченцето беше привлечено от други две момиченца, които нещо си шушукаха и се кикотеха тихо, тя погледна във посоката на тяхното внимание и забеляза „готвачите". Тогава изведнъж се чу плач.

Всичко стана толкова бързо , в един момент онези дивечите бяха на около 10-ина метра от Джо, а сега изведнъж се озоваха точно де нея, влачейки я извън стаята.

-Виж сега, новата- започна едно русичко барби, което от глава до пети беше в розово- каквото и да си видяла , ще си мълчиш или –направи знак все едно ще и пререже гърлото.