•Tour• with• MAGCON•

•57•

-Линда ще ми донесеш ли двойно безкофеиново лате..-обърна се към медицинската сестра, сваляйки очилата си и започвайки да разтрива слепоочията си.

Червенокосата жена кимна и излезе, а той отново си сложи очилата и пак започна да разглежда купчината листа лежащи върху бюрото му.

-Гхъгхъм- прокашлях се. Той ме погледна леко над очилата.

-Кажете господине!- каза връщайки поглед върху документите.

Ама той шегува ли се? От 20 минути кисна в кабинета му, за да разбера как е гаджето ми, а той не прави нищо друго освен да ме дразни. Нарочно или неумишлено не знам, но не ми харесва. И ще е по-добре , за него ако ми даде информацията за която съм дошъл или..

-Просто ми кажете как е Джо?-казах леко изнервено.

-Джована О'Нийл-попита.

-Да- казах отчетливо.

Тогава той измъкна сред купчината документи някаква рентгенова снимка изправяйки се и тръгна към осветеното табло.

Какво и има на Джо? Леле ще се побъркам..

-Как е?-попитах предпазливо

-Зле- отговори ми без да ме поглежда.

-Какво е?-попитах отчаяно, същевременно притеснено, объркано, ядосано и още куп други емоции, които изпитвах в момента.

-Тумор.. предпоследен стадий- каза не отделяйки поглед от снимката.

Ама как така тумор? Какво става? Защо? Боже .. защо?

Бях на път да се разплача. Поех си дълбоко въздух събирайки сили за още един въпрос.

-Колко време и остава?

-3-4 месеца.. в най-добрия случай. –как може да е толкова спокоен докато аз съм на ръба на нервна криза?

Сълзите се стичаха по пребледнялото ми лице. В опит да ги спра и да се прикрия от лекаря зарових глава в шепите си. Подсмъркнах малко по-силно и той се обърна.

-Да не би да я познавате?- попита сядайки се на въртящия се стол.

Той шегува ли се с мен?!

-ВИЕ ШЕГУВАТЕ ЛИ СЕ?!?! –почти извиках, а сълзите продължаваха да падат свободно.

Доктора въздъхна и каза:

-Много съжалявам ,но такъв е живота. Едни идват други си отиват..-на косъм съм да го удуша.

Станах рязко и тропнах по дървената мебел. Ще го убия този. Гледах го с злоба и ярост. Но след това погледа ми попадна върху рентгеновата снимка и се сетих за Джо? Как така тумор? Как 3-4 месеца? Не мога да я изгубя.. не мога.. сълзите буквално се стичаха като водопади, а аз седнах обратно на канапето. Бях отчаян.

-Вашата баба сигурно е била добър човек! Очевидно много я обичате?-каза доктора тихо.

Баба ли?! Каква баба?

-Аъъ извинете може ли да построите последното изречение?- попитах малко по-спокойно .

-Казах, че сигурно сте обичали наистина много баба си, щом реагирате така.

-Каква баба?!-попитах..за какво ми говори изобщо?

-Вашата баба- Грейси Стюарт.

-КОЙ!-почти извиках.

-Баба ви Грей..

-Но аз не я познавам? Не съм тук за никаква Грейси. Тук съм за Джована О'Нийл.

-Аааа пациентката която я докараха вчера.

-Да.. висока, кестенява коса.. сини очи.

-Пациент „328"..

-ДААА!-изкрещях му в лицето. КАКВО И Е!?!?! –продължавах да викам.

-Нищо сериозно.. просто и беше паднало кръвното.

Стиснах ръцете си в юмруци. Този човек буквално щеше да ме докара до инфаркт. Това 'Нищо сериозно' ме раздвояваше. От една страна съм ядосан, че щях да умра на място заради думите и спокойствието на мъжа седящ срещу мен, но от друга толкова се радвах, че Джо е добре.

-Това значи ли, че ще я изпишете?-зададох поредният си въпрос.

-Да, но не веднага.

-А кога?-отново започнах да се изнервям

-След ден. Искам да остане за още някои тестове.

-Тестове?! Какви тестове? –сбръчках вежди

-Рутинни.. нищо особено. Просто за по-сигурно .

Отдъхнах си.

-А може ли да я видя?-попитах.

-Да, естествено .

Най-накрая.

Все още съм наказана.. за това и пиша на пожар, и качвам без дори да редактирам за това моля не обръщайте внимание на грешките. Главата стана някак .. и аз не знам как стана. Вие ми кажете ;) :)..
Хареса ли ви или да? ;) ..Шегувам се xD. За по-сигурно кажете в коментарите.
Обичам ви!

Bye!♥