•Tour• with• MAGCON•

•29•

-Как мина деня ти, миличка- провикна се мама от кухнята щом ме видя.

-Една дума-Шантаво

Денят ми наистина мина странно. Още с влизането ми в училищният двор

*няколко часа по-рано*

Слязох от колата. Запътих се към двора на училището. Всички ме гледаха и си шушукаха. Стараех се да не им обръщам внимание.

-Ооо Джо каква приятна изненада- чух писклив момичешки глас зад гърба си. Обърнах се и видях Трейси- Много се радвам да те видя- каза и ме прегърна. Какво? Тя какво? Аз седях като вцепенена. – Как си?- продължаваше тя. Ама какво и става? – Само ще мълчиш ли- усмихна ми се. Тя наред ли е?

-Аъм ... добре съм- гледах я зомбирано.

-Искаш ли да влизаме- каза хващайки ме под ръка. Цялата и групичка вървяха след нас. Аз и тя бяхме най-отпред. Тя ми разказваше „Колко много съм липсвала на всички, особено на нея", „Как е било много скучно без мен" и всякакви от този сорт. Аз само продължавах да се чудя какво става. Докато преминавахме коридора много хора ме поздравяваха. Сигурно някой е пуснал някакъв газ който да им действа така. Как всички тези хора, особено Трейси и „глутницата и" ще говорят с мен. Тя дори ме покани на тяхната маса на обяд. Целият ден всевъзможни хора ме зяпаха , усмихваха ми се, поздравяваха ме. Два пъти се засякох с Деван и Канди. Те също се държаха дружелюбно. След училище Трейси ме покани у тях. Каза нещо от сорта на „След училище у нас. Без откази. Бай *въздушна целувка*

*сега*

Разказах на майка ми. Казах и , че са ме поканили на гости и дали може да отида. Тя беше единствената ми надежда.

-Може ли да отида у Трейси?- Кажи не, моля те. Кажи не. Кажи Не... МОЛЯЯЯ *крещях вътрешно*

-Разбира се- толкова се зарадва. Аз само я гледах със крива усмивка която и казва саркастично „Благодаря, ти си не заменима"

-Мерсии -

-Кога ще тръгваш- попита не търпеливо.

-Трейси каза ,че ще дойде да ме вземе след около 30 минути.

-Добре. Бързо, отивай да се приготвиш..

-Но аз имам много домашна- хайде бъди нормален родител, кажи не

-Домашните по-късно – край, надеждата ми се изпари.

- Добре , защо толкова искаш да се отървеш от мен? – изплюх на бързо

-Не е така, скъпа. Просто имаш шанс да завържеш приятелства. Да се върнеш обратно към старото ти аз. Можеш отново да бъдеш щастлива.

-Аз съм щастлива и така. Без приятели.

-Джо, миличка –хвана ръцете ми в нейните, преминавайки през пространството което разделяше барплота – Знам, че това което казваш не е истина. Няма как да си сама. Не можеш да живееш пълноценно, ако нямаш приятели.-седнахме на дивана обърнати една към друга.- Осъзнавам колко ти е трудно. Не знам през какво преминаваш.- продължаваше да ми говори със загрижен тон –Предпочитам да отидеш на училище без домашна отколкото отново да се затвориш в себе си. Не искам пак да влача детето ми по болници или по разни психолози. Искам да си нормална тийнейджъка със десетина приятелчета. Да излизаш с тях в петък вечер. Да ги водиш в къщи. Да хоидш по купони. Да ни запознаеш с гаджето си. Да ..

-Добре, виж-прекъснах я аз- разбирам ,че те е грижа за мен, но някак си всичко това ми се струва не реално. Точно заради тези хора които се държаха с мен днес така. Точно заради тях аз се докарах до това положение. Няма как да ми се подиграват, да ми „залага капани" , да се държат отвратително с мен и изведнъж да съм им станала много приятна.Не може да .. просто не е възможно- казах закривайки лицето си с ръце, защото ми беше супер не реално всичко.

Последва петминутна прегръдка. Отделихме се една от друга. След което мама ме изпрати да се преоблеча. Вече слизах надолу по стълбите когато на врата се позвъня

-Мамо тръгвам- провикнах се, тя все още беше в кухнята. Помислих си, че е Трейси.

-Здра...- започнах ,но сепнах. Изобщо не очаквах да видя точно това.

Ето я главата.Оставете мнението си в коментарите, не зависимо положително или отрицателно е то. Нова глава няма да има до следващият петък(18.12), сигурно. Седмицата ми е ужасна- класни работи всеки ден.Надявам се да продължите да следите fanfic-а ми.

Bye♥