•Tour• with• MAGCON•

•48•

-Трябва да ти кажа и още нещо.
След това настъпи тишина. Нито аз нито той смееше да продума. Стараех се да не го гледам в очите, но когато това стана погледите ни се засякоха. Просто седяхме на пейката в парка и се гледахме. Постепенно той започна да се приближава, аз стоях неподвижно. Накрая ме целуна, но аз не се отдръпнах, даже напротив -отвърнах му. След като се отдръпнахме аз го погледнах в очите и му се ухилих. Започнах да се смея като идиот. Дори не знам защо го правех. В погледа му се четеше объркване. Попита "Защо?"
-Честно,не знам -казах през смях. Но очевидно на него не му беше забавно за това се опитах да си придам сериозен вид. Но не стана и смехът ми стана още по-ехиден. Това май го ядоса. Той поклати глава, присвивайки очи и стана. Но аз го хванах за китката и го придърпах обратно. Посмях се още малко,но след като осъзнах че от страни изглеждам като избягала от лудница спрях.
-Джо пушила ли си?- попитапритеснено.
-Не,а ти?- попитах азна свой ред.
-Добре,сега сериозно. Трябва да ти кажа нещо. Една мисъл постоянно се върти в главата ми. Не знам как да ти го кажа или как ще го приемеш,но наистина имам нужда да споделя.
-Дообре... слушам те.
Пое си дълбоко въздух и заговори.
-Мисля, че съм влюбен-изстреля на бързо,а стомаха ми се сви. Но защо? Защо тези думи предизвикаха това ужасно чувство у мен?
-Това е чудесно- стараех се да звуча окуражително.- Ноо какво общо имам аз с това?
-Много -каза той, а аз го погледнах недоумяващо.
-Така ли?- какво е толкова общо? Може би е влюбен в някоя моя позната? Или иска аз да говоря с момичето? Но това е..
-Джована Алексис О'Нийл- започна той изкарвайки ме от мислите ми- след всичко което преживяхме, всички караници и обиди, не съм вярвал ,че някога ще кажа нещо подобно,ноо... Джована Алексис О'Нийл аз съм влюбен в теб.- "аз съм влюбен в теб",думите му се забиха в съзнанието ми. Сложих ръка на устните си, а очите ми се навлажниха. Толкова бях щастлива. Той се чувства по-същия начин като мен.
Обвих ръцете си около врата му,прегръщайки го. Той от своя страна сложи ръцете на бедрата ми ,повдигайки ме ,с което ме накара да обвия краката си около талията му. Той ме завъртя. Толкова бях щастлива. След секунди той ме свали на земята. Погледна ме в очите и каза.
-Ще бъдеш ли моето момиче?- беше се ухилил до уши.
Г. Т. М.
Когато най-накрая събрах смелост да и кажа какво чувствам,бях доста уплашен от реакцията й. Но след като ме прегърна, се успокоих. Повдигнах я и я завъртях. Когато я свалих вече нямах търпение да я попитам:
-Ще бъдеш ли моето момиче?- гледах я сусмивка в очакване на отговора.
-Не- каза тя,а усмивката ми замръзна
Такаа имам да кажа няколко неща.
1. Писах от телефона и вероятно главата е пълна с грешки.
2. Извинете,че качвам чакак сега,но си имам обяснение което е в
3.Мили мои уважаеми,скъпи,драги хетъри(горе снимката/това е само малка част,от днес) днес отново размишлявах доста дали да се откажа да пиша и да истрия историята,но защо АЗ трябва да слушам ВАС които дори нямате смелост да пишете от свое име,а пишете от фейк профили(отново умишлено прикрих имената). НЯМА ДА СПРА! Не ме интересува колко vote-а,read-вания или коментара има тая боза. Аз ще я завърша и вие няма да ми попречите.. хейтвайте колкото искате! И аз ви обичам ;) :*..
4. Преди малко осъзнах,че изобщо не съм споменавала имена и някои от васможе да не са разбрали,но в 46,47 и тази глава става въпрос за Мат.. таа надявам се да ви е харесала. Ако е така коментирайте и да..
Bye!<3