•Tour• with• MAGCON•

•21•

Аз и Мат се спряхме до Кам, като застанахме пред Хейс. Без да чакам да започне да дрънка тъпотии го хванах за ръката, повдигайки го. Задърпах го напред.

-Чакай-извика Камерън. – искам да ми обясните.

-Джо..-започна Хейс, но аз сложих ръка на устата му в опит да спра идващите водопади глупост. Но той налигави ръката ми и аз го пуснах, защото бях заета да търча към стаята си , и по точно към банята на стаята. Бързо измих ръцете си, излизайки от помещението видях влизащият Мат да влачи Хейс, със ръка поставена върху лицето на синеокия. Затвори вратата с крак и „бутна" малкият да седне на леглото.

-Ти-започна Мат ,сочейки с показалец към него- да не си посмял да кажеш на никого за това.

-Защо?-запита с объркване в гласа Хейс

-Как така защо?!-намесих се и аз.- Няма да казваш и толкова.

-Но Наш каза...-

-Не ми пука какво е казал Наш-започна раздразнено русият.

-Но-..

-Няма ,но Хейс..-допълних аз.-няма ,но!

Бяхме от типа „добро ченге-лошо ченге". Е ченгетата са добри, не отвличат хора и не ги карат да лъжат. Но ние не го караме да лъже, а да мълчи. Същотот е. Не е! Е! Не е! Е...-*"война" в съзнанието ми*.

Дребосъкът (177 см съм) май се стресна и само поклати глава в знак, че разбира и , че ще мълчи.

-Само още нещо..- започна Хейс ,след като вече беше до вратата, канейки се да излезне. Аз го погледнах, с периферията си видях ,че и Мат го гледаше.- Аз ще си мълча, но Наш?- допълни и излетя от стаята.

-О-о-оу – казах и прехапах долната си устна.- и сега какво ще правя?

-Какво ще правИМ.-поправи ме седящият на леглото, Мат

-Защо ти беше да ме целуваш?- започнах да обикалям стаята, защото бях изнервена, в същото време и доста притеснена, шокирана, объркана. Беше пълна каша в главата ми.

-Ами.. –въздъхна той, и явно щеше да започне да разказва, но аз го прекъснах.

-Какво ами? Да не си изгуби ума? Пфф какво говоря, как може да изгубиш нещо което нямаш?-щеше да ме прекъсне ,но аз не му дадох възможност- Да не си се дрогирал? Температура ли имаш? Болен ли си? Забрави ли,че се мразим? Какво беше това?- поех си въздух, защото говорех толкова бързо, че бях забравила да дишам.

-А ти забрави ли, че имахме олог..

-Стига с този глупав облог! Облог та облог..

-Да , заради този „глупав" облог, който всещност ти предложи , трябва да правиш каквото аз искам!

-И ти искаш да ме целунеш?-попитах въпросително, леко погнусено и объркано същевременно.

-Иъъл.. нее- зяпнах.

-Защо като е „иъл не"-направих опит да го изимитиран- ме целуна?

-Ами сложно е..-пак въздъхна

-Кое му е сложното. Ти-посочих го- целуна МЕН- посочих и себе си.

-Казах ти, не означава нищо.

-Да вече го изяснихме, но още не ми е ясно защо?

-Оффф... чао- каза и излезе.

-Но...- започнах, в опит да го спра, но беше късно. Той беше излязъл.

Не стана нищо особено. Просто нямам никакво време, изобщо не се и надявам да ви хареса, защото на самата мен не ми харесва.. не знам , защо толкова зле се получи. Имам муза, но нещо ми става.. надявам се да "се оправя" ,за да  подобря писането си.. Тва е .. а и да се извиня за грешките.

Bye♥