Когато Картър става на 16 майка й умира и тя, брат й и сестра й са принудени да се преместят в Ню Йорк при своята леля Ашли. Сестра й Алисан и брат й Тайлър са доста щастливи от промяната за разлика от 16 годишната Кати (Картър).
Кати, Тай (Тайлър) и Али (Алисан) започват да си оправят багажа, защото вечерта в 20:00 часа е полета им. Кати с насълзени очи отива в стаята си да си оправи багажа, когато телефона й звъни. Леля й е.
**
Ашли: Миличка, когато пристигнете ми звъннете да дойда да ви взема.
Картър: Добре, лельо!
Ашли: Плачеш ли, слънцето ми?
Картър: Не лельо, не се притеснявай.
***Чука се на вратата...
Картър: ще затварям, лельо, някой чука на вратата.
Ашли: Чао, съкровище!
Картър: Чао!
**
Картър: Влез!
Али: Како, до къде стигна, трябва да тръгваме?
Картър: Сега идвам!
Картър закопчава ципа на куфара си и заедно с Али и Тай чакат таксито, което Тай беше поръчал по-рано.
**
Те пристигат на летището. След по-малко от половин час самолетът им потегля и Картър осъзнава, че сигурно никога повече няма да си върнат стария живот. Според нея макар и бедно, тя е живяла в Тексас с много радост и любов. От мъка по лицето й отново се стичат сълзи, но тя трябва да отиде заедно с брат си и сестра си в Ню Йорк.
**
В самолета вече всички спят, само Картър е будна и мисли за всички спомени, всички хубави моменти, сеща се за милите разговори с майка си и всяка стъпка направена близо до топлата й ръка.
