Човекът,в който се бе сблъскало натъжено момичето бе човекът, който тя най-малко очакваше. Това беше нейното момче. Щом тя съзря прекрасните му кафеникаво- зелени очи тя скочи на врата му, спускайки бавно сълзи от мъка. По лицето на младото момче се видя една ярка блестяща светлина. То бе дошло в града с цел да намери своето момиче. Със седмици обикаляше училищата и ето, че я бе открил. Те сляха устните си, без да се замислят за хората около тях. Те се чувстваха сами на света, сами, но щастливи. Това беше денят, в който животът на всички се промени. Всеки ден когато Али се прибираше, на лицето и се виждаше прекрасна, истинска усмивка. Вече ги нямаше сълзите, нямаше я мъката, затаена в сърцето си. Тя знаеше какви ще са последствията, но бе решена да продължи живота си с този човек.
Мина още една година. Картър смяташе, че вече сестра й е забравила за Томас и се е влюбила в някой друг. Една сутрин Картър реши да запита сестра си, дали има нов човек в сърцето си, че е толкова щастлива. Али наведе главата си надолу и се усмихна, сещайки се за прекрасното същество, което единствено я правеше щастлива, а именно Томас.
Един ден Али отново бе подложена на разпити от страна на Картър. Али не можеше да издържа вече на тази потайна връзка и избърза да излезе от къщата, за да звънне на любимия си и да му предложи да излязат. Видяха се. Али му предложи да избягат, но той отрече. Момичето се натъжи и го помоли да си помисли. Той се съгласи.
След месец вече и той не можеше да издържи да се виждат по 30 минути, затова й изпрати SMS да се видят пред дома му, за да заминат нанякъде. Те се видяха и се качиха в колата му. Потеглиха.
