Картър бързо се запъти към доктора. Запита го как са, а той отговори, че са в кома и няма скоро да се събудят. Тя се сви в единия ъгъл и не успя да сдържи сълзите си.
Минаха месеци. Не минаваше ден, в който Картър да не отиваше в болницата и да не ги беше видяла. Един ден докато Картър седеше в стаята на Али, медицинска сестра нахлу и я изгони без да отговаря на въпросите й. Картър притеснено започна да крачи из коридора, когато покрай нея мина един доктор с изненадваща за възрастта му скорост. След 15-20 минути от стаята излезе докторът. Той съобщи на Картър, че пациентът няма да отвори вече очите си. Али вече я нямаше. Картър се строполи на земята. Плачът в нея напираше все повече и все повече. Тя си тръгна, но искаше да се върне. През нощта тя отново отиде в болницата. Влезе в стаята на Томас, хвана ръката му и започна да се моли и плаче, поне той да не я изоставя. Някаква машинка започна да писука. Картър не знаеше какво значи това, затова излезе от стаята и се развика- Докторе. Докторът и медицински сестри нахлуха в стаята, като пак изгониха Кати. След по-малко от 15 минути докторът излезе и поклати глава. Картър разбра какво искаше да и каже той и без да се замисля излезе от голямата врата на болницата. Тях вече ги нямаше и всичко това беше по нейна вина. Отиде при брат си и изля всичко, което чувстваше. Той и предложи да се откъснат от света. На сутринта те без да се замислят поеха по непознат път. Отиваха в Европа. Решиха да обиколят всеки град, за да не ги намерят. Започнаха от България. Картър счупи телефона си, не взе никакви свой дрехи. Започваше отначало.
Веднага щом Камерън разбра за случилото се започна да издирва любимата си. Неяя нямаше.
*Хей, ето я и новата част. След още близо 2 глави смятам да приключа книгата, как мислите?
