На следващата сутрин младото момиче се събуди от звън на телефон. Картър е заспала с телефон в ръка и на дивана, гледайки прекрасната гледка. Това беше квесторът от вчера.
Тя дигна, разбира се не знаеше, че това е той, защото му намаше номера, но го позна от прекрасният му дебел глас. Той е най-младият учител в училището за изкуства и е само на 18 години. Красив, умен и учтив е. Въпреки, че Кати не беше сигурна какво толкова и харесва в него, говореше с него по-свободно от колкото с другите квестори.
Квесторът: Добър ден! Картър?
Картър: Ам да. Аз съм. Вие сте квесторът, нали?
Квесторът: Да! Исках да говоря с вас, но нека бъде лично!
Картър: Ам, добре!
Квесторът: Да се разберем за 18:00 , ако можеш?
Картър: Ам... Къде ще ходим и къде ще се чакаме?
Квесторът: Ам, нека ви чакам пред вас! Ще разбереш къде ще ходим.
Картър: Ам, добре! Ще ви пратя СМС с мястото.
**
В 18:00 часа...
**
Картър погледна телефона си и видя, че е 18:00 часа. Усети, че закъснява и започна да се оправя на бързо. Облече една къса червена рокля (не особено къса), прекрасни червени сандали и накъдри косата си. Съчета ги с прекрасна червена чантичка и лакира ноктите си в прекрасно, винено червено. Слезе по стълбите тичайки. Видя го на последната стълба. Явно леля Ашли го беше пуснала. На последната стълба Картър се спъна и падна в обятията му.
