,,Томас ми съобщи, че има новини... Какви ли са. В паниката си изпуснах телефона и батерията ми падна, а сега, сега той не дига"
Написа тя в дневничето си. След близо 5 минути той и звънна.
Томас: Какво стана?
Картър: Нищо! Казвай сега, какви са новините?
Томас: Живеят в Чикаго. Има 2 деца, тийнейджъри. Децата им са на 16 и 18 години. Богато семейство са. Мелинда е известна актриса, а Фин е известен бизнесмен. Има голяма фирма за производство на алкохол. Ми главно е това.
Картър: Може ли да ми изпратиш на съобщение цялата информация.
Томас: Добре! Ам, защо се интересуваш толкова?
Картър: Трябва ми, ще ти обясня после.
Томас: Добре, пращам.
Картър: Мерси!
Картър затвори телефона, извади слушалките си и се заслуша в любимата си песен. Искаше да дочете останалите й 5 страници от любимата й книга, Хари Потър, но искаше да се отпусне, за да не мисли за истинските си родители. Изведнъж нещо издрънча в краката й. Е, това беше SMS-а, както очакваше. Видя го и започна да го чете. Прочете толкова много информация за хора, който не познаваше лично, но имаше толкова голяма връзка с тях.
Тя седеше на пейката в продължение на един час и слушаше музика. Влезе в интернет и си закупи билет за Чикаго, за да посети биологичните си родители. Билетът беше за следващата сутрин. Тя трябваше да се върне в стария си дом. Спря музиката и се прибра в стария си дом.
На сутринта Картър стана рано и реши пак да излезе. Искаше да се поразсее, затова отиде в любимия си парк и пак седна на същата пейка. Пусна музиката си силно, за да се отдели от обстановката и мислите за родителите й.
По едно време до нея седна момче и я заговори. Тя изобщо не беше усетила кога е седнал до нея, защото се бе заслушала в песните си.
Непознатият: Какво слушаш?
*Картър се уплаши и падна от пейката. Стана и седна отново на пейката.*
Картър: Извинете, изплаших се.
Непознатият: Няма проблем, аз съжалявам, че ви изплаших.
Картър: Ем, не сте виновен! Ааа... Какво ме попитахте?
Непознатият: Какво слушаш?
Картър: Еми, слушам playlist -а си. Имам доста песни.
Непознатият: Ам, а защо се изплашихте така, не ме ли видяхте, когато седнах?
Картър: Ами, бях се замислила и не съм ви видяла.
Непознатият: Преча ли?
Картър: Ами, не.
Непознатият: Не се познаваме... Аз съм Марк, а ти?
Картър: Картър. Приятно ми е! От къде си?
*Телефонът на Марк звънна.*
