Леля Ашли взе думата:
Леля Ашли: Останете на вечеря!
Картър: Не, лельо ще излезем, ще похапнем, после ще се разходим и ще се прибера...
Лела Ашли: Добре, миличка! Не закъснявай!
Квесторът: Не се запознахме... Аз съм Томас Фартс, учех в университета за изкуства в Лондон, откриха талант в мен и ме направиха учител там. Сега преподавам изкуство в целия свят. Работя също и като дизайнер, харесвам повече дизайна.
Леля Ашли: Приятно ми е Томас! Аз съм Ашли.
Картър: Ще тръгваме ли?
Томас: Да разбира се.
Двамата се качиха в колата и се запътиха към ресторанта. Когато се озоваха пред него, Картър осъзна, че няма да се впише. Ресторантът беше наистина голям, просторен, с милиони светлини. Тя погледна надолу притеснено. Томас забеляза навъсания и поглед и я хвана за ръка.
Томас: Спокойно! Не се притеснявай!
Картър: Нека влизаме!
Тя пусна ръката му и се запъти към ресторанта.
Двамата седнаха в изискания ресторан и се заговорих. След доста време Картър се сети, защо всъщност е дошла и без да се замисли попита:
Картър: Защо сме тук? Какво щеше да ми казваш?
Томас: Ами, както казах...
Телефонът на Картър звънна и прекъсна разговора им. Картър се отдалечи и дигна телефона. Беше Лиъм. Той беше заминал при семейството си в Лондон, за да ги види.
Картър: Ало!
Лиъм: Хей! Не сме се виждали отдавна... Липсвате ми!
Картър: И ти ни липсваш!
Лиъм: Скоро си идвам да знаеш! Ти, защо не звъня?
Картър: Ами, ще ти разкажа като се видим.
Лиъм: Добре! Чао!
Картър: Чао!
Картър се върна на масата и се усмихна на Томас.
Томас: Да продължим?
Картър: Да, съжалявам! Та, защо ме извика?
Томас: Ами, както казах учител съм по изкуства в Лондон и ми дадоха задача да намеря някой с голям талант за дизайн. Ще развиваме талантите му и се предоставя шанс за магазин. Тоест... Ще учиш и работиш едновременно, като ще си шефка на магазина.
Картър: Ами уловката?
Томас: Няма такава! Единственото нещо е, че трябва да плащаш всичките си разноски, няма да плащаш обучението.
Картър: Това е в Лонтон, така ли?
Томас: Ами, да.
Картър: Ще трябва да си помисля.
Томас: Да, разбира се имаш един месец да решиш и да се преместиш, ако си съгласна.
Картър: Добре! Ще тръгваме ли?
Томас: Нека се разходим?!
Двамата се разходиха. Говореха си за техните мечти и прочие. Имаха толкова общо! Когато я изпрати, Картър го попита, дали ще се виждат в Лондон, ако приеме. Зарадва се, защото разбра, че той ще е този, който ще и помага. Това е едно от условията в училището- някой от учителите да ти помага с работата. Преди Картър да влезе в къщата, Томас я прегърна.
Картър се качи в стаята си развълнувана, но се сети за сестра си и брат си, който са заедно с Камерън в България на почивка. Притесни се за тях, защото нямаше много доверие на Камерън, но реши да ги остави. Седна на дивана и започна да пише в дневничето си.
