Когато слезнаха всички гледаха Картър с удивление, а погледа на непознатия не се отделяше от прелесното 16-годишно момиче. Единствено леля Ашли посмя да каже нещо в тази ситуация:
Ашли: Ооо, прекрасна си Картър!
***В този миг Непознатият се замисли, нищо не смееше да каже. Гледаше прекрасното момиче с влюбен поглед без да спре дори за минутка.
Ашли: Запознали сте се вече?
Кати: Ами всъщност не.
Кати: Приятно ми е Кати. Аз съм племенница на леля Ашли... (Подава му ръка )
***Непознатият продължаваше да я гледа без да казва нищо...
Кати: Ехо!!! Защо ме гледаш така...
**Тогава той отдели поглед от нея
Непознатият: Моля? Не ви чух ...
Кати: Защо ме гледаш така ?
Непознатият: Съжалявам бях се замислил!
Ашли: (смее се ) Тя се представи...
Непознатият: Съжалявам не те чух може ли да повториш?
Кати: Аз съм Картър от Тетсас и съм тук със сестра ми и брат ми при леля ни.
Непознатият: Аха. Приятно ми е! Аз съм Лиъм и съм приятел на Камерън
Кати: Камерън?
Лиъм: Синът на леля ти...
Ашли: Ок! Сядайте на масата, че ще изстине яденето.
** Всички се нахраниха и се сприятелиха, но Камерън така и не се прибра до края на вечерята...
