** След 2 седмици**
Вратата се отвари рязко и се чу смях. Картър е в хола и седи на дивана, пишейки в днеяничето си.
,, Кога ли ще се приберат Али и Тай? Много ми липсват! Да приема ли предложението на Том??? Кой ли отвори толкова рязко.."
Картър отиде в коридора да види кой е там и видя, че Камерън и Али се целуват. Тай изтича и я прегърна. Картър, гледайки учудено каза:
Картър: Здравейте! Дайте си малко почивка де, ще се изядете!
Али: Како, здрасти!
Картър: Али ела в стаята ми да поговорим.
Картър се качи по стълбите и влезе в стаята си. Беше забравила дневничето си в хола и Камерън го взе, скри го под якето си . Качи се в стаята си и започна да го чете.
След малко Али почука на вратата на стаята на Картър.
Картър: Влез!
Али: Какво искаш, како?
Картър: Седни!
Али: Казвай, че Кам ме чака!
Картър: Седни! Той ще те почака малко!
Али: Како, много добре знам, защо ме викаш. Ще ми държиш конско за връзката ми с Ками!
Камерън: Алисън, той ти е братовчед!
Али: Аз съм осиновена, како! Той не ми е истински братовчед.
Картър: Какво искаш да кажеш?
Али: Преди да заминем забелязах, че се влюбвам в Ками. Тогава леля Ашли се намеси и ми разказа всичко.
Картър: Как така всичко. Разкажи ми!
Али: После сега отивам при Ками.
Али излезе и блъска силно вратата.
Картър: Алисън!
Кати искаше да пише в дневничето си, но забеляза, че него го няма. Търси го навсякъде, но не можа да го намери. Седна на дивана и се разплака.
На вратата се почука. Беше Лиъм. Картър изтри сълзите си и каза:
Картър: Кой е?
Лиъм: Познай!
Лиъм отвори вратата, Картър се затича и го прегърна.
Лиъм: Какво е станало?
Картър: Лиъм, някой, някой ми е взем дневничето! Там беше целият ми живот.
Телефона на Кати звънна. Беше Том. Тя затвори телефона, защото точно тогава беше толкова притеснена за всичките си мисли и чувства написани там, да не излязат наяве.
Лиъм: Кой беше?
Кати: Никой! Няма значение! Сега дневничето ми е по-важно... После ще ти разкажа.
Лиъм: Спокойно! Ще го намерим.
Двамата се захванаха с търсенето. След повече от 2 часа търсене те седнаха на дивана от умора. Никой не го беше намерил...
Лиъм: Нека оставим за утре. Днес не ти е ден!
Картър: Прав си. Ще се разходя малко.
Лиъм: Да дой...
Картър го прекъсна.
Картър: Не, няма нужда.
Картър излезе и се луташе из улиците на големия град. По едно време видя Том да седи на една пейка и да си играе с телефона си, сякаш чакаше обаждане. Седна до него и каза:
Картър: Обаждане ли чакаш?
Том: Хей, точно теб чаках.Какво стана, реши ли нещо?
Картър се замисли, но каза:
Картър: Да, ще дойда.
Том: Добре, оправи се. Другата седмица заминаваме.
Картър: Толкова скоро?
Том: Да трябва да минеш през един изпит, за да разберат на какво ниво си и да започнеш работа и да...
Картър: Добре! Ще ти звънна довечера да ти кажа със сигурност.
Том: Добре! Да се помотаем? Виждам, че си сама, и ако нямаш друга работа?!
Картър: Добре!
**
Вечерта Картър звънна на Том и подтвърди заминаването. След това каза на всички в къщата, че заминава. Всички бяха учудени, но само Камерън не беше. Той каза:
Камерън: Оставете я това е мечтата й.
За нейната мечта знаеше само тя. Тя и дневничето, в което пишеше.
Картър: Моля??? В теб ли дневника ми?
Камерън: Какъв дневник?
Картър: Този, който си взел!
Али: Картър, той не е взимал нищо. Не го обвинявай!
Леля Ашли: Кам, ти го взе нали?
Лиъм отиде до Камерън и го хвана за яката и го пита:
Лиъм: Камерън ти го взе, нали? Понеже вече не ти обръщам внимание, нали?
Камерън го избута, качи се по стълбите, взе дневника, слезе и го хвърли в лицето на Картър.
Камерън: Ето ви го щом ви е толкова скъп!
Лиъм: Внимавай!
Камерън: Що? Какво ще стане?
Лиъм: Ще видиш, ако продължаваш!
Картър: Спрете!
Камерън взе якето си и излезе. Леля Ашли видя цигари в далечината. Те бяха на Камерън.
