Годините бързо минаваха. Камерън, който беше с 1 година по-голям от любимата си стана на 21 години, но не изгуби любовта си към нея. От както Кат замина, минаха цели 2 години. Картър обикаляше из света, не се застояваше в един град повече от седмица. Всеки ден, нощ, седмица, Камерън не спираше да я търси. Беше я търсил дори при родителите й, но и там не я откри. Обиколи цяла Америка.
Един ден забил главата си в ръцете си, Камерън стана с прекрасната идея да потърси номера на брат й. Започна да рови в телефона си. Търси не повече от 15 минути. Набра номера.Звъня му над 30 пъти, но не получи отговор. Остави хиляди съобщения, които гласяха - Звънни ми,моля... . Не получи нито отговор на съобщението, нито обаждането, което чакаше. Два дена не можеше да заспи, не излизаше, не говореше с хората. Единственото му занимание беше да седи на канапето и да пие алкохол. Седеше и гледаше тухлената камина. С часове зяпаше тухлената стена и държеше телефона в ръката си. Изведнъж телефонът му завибрира. Беше Марк.
Камерън: Марк, знаеш ли откога ти звъня. Марк: Не смятах да ти звъня, но... Търсиш сестра ми, нали? Камерън: Да. Знаеш ли къде е тя. Не мога да живея без нея. Моля те, ако знаеш нещо ми кажи. Марк: Буенос Айрес. Ще се опитам да я задържа тук още 2 дена. Звънни ми, когато пристигнеш. Ще те взема от летището. Сега ще затварям, че Кати идва. Ти й трябваш. Ела възможно най-бързо.
Камерън взе коженото си яке, телефона и пари. Затича се към летището и закупи билет за след 1 час. Не искаше да се прибере. Седна на един от столовете наредени пред голямото табло и зачака. Оставаха 10 минути докато самолетът потегли, затова той се качи на самолета и седна на отреденото му място.
Стана късно, около 23 часа. Самолетът кацна на летището в Буенос Айрес. Той набра номера на Марк.
