Когато самолетът каца, Картър събужда Али и Тай и с неувереност слиза от самолета. Звъни на леля си Ашли.
**
Картър: Лельо Ашли, пристигнахме, когато можеш ела да ни вземеш, моля!
Ашли: Разбира се миличка, взимам колата и частният шофьор и идвам.
Ашли затваря телефона, оставяйки Кати объркана и потънала в мисли.
Али: Како, какво каза леля?
Картър: Каза, че ще вземе частния шофьор и колата и ще ни вземе...
Тай: Частен шофьор и кола ли?
Али: Леле како, каква ли и е колата?!
Кати: Али, не говори така.Какво те интересува колата! Не е ли по-важно сега да направим семейството си сплотено?! Не помниш ли колко бяхме щастливи, когато....
**Али я прекъсва
Али: Когато бяхме бедни ли?!
Кати: Али!!!
Тогава леля Ашли пристига. Тя излезе от колата си и ги извика, махейки им отдалече. Шофьорът отива при младите деца и им взима багажа.
**
След близо 5-10 минути те се озоват пред една услепителна триетажна къща. Децата се вглеждат в нея учудено. Тай пита леля си:
Тай: Боже,лельо... Каква е тази къща?
Ашли: Миличък тук ще живеете от днес нататък.
Кати гледа голямата сграда и с неувереност слиза от модерната кола.
Кати: Лельо ще може ли да ни опътиш към стаите ни ?
Ашли: Разбира се!
Ашли им показва стаите и им казва да си земат вана да поспят и привечер да слязат за вечера.
