Леля Ашли се качи в стаята си и започна да плаче. Тя вярваше в него и не очакваше да се промени толкова. На вратата й се почука.
Картър: Лельо, може ли?
Леля Ашли: Кати, миличка... Влез, разбира се!
Кати влезе плахо в стаята и седна до нея.
Леля Ашли: Миличка, и ти ли ще ме оставиш!?
Каза тя, като я погали по косата.
Кати: Лельо... Не се притеснявай за това! Ще си идвам...
Леля Ашли: Миличкото ми. Ако те нямаше какво щях да...
Картър я прекъсна:
Картър: Лельо, никога нема да те оставя сама.
Ашли прегърна Картър, но тогава на вратата се почука.
Лиъм: Хей, лельо, какво става? Айде стига си се натъжавала. Ставай отиваме в двора, ще си направим барбекю и ще наблюдаваме звездите!
Леля Ашли: Но Лиъм, миличък...
Лиъм я прекъсна.
Лиъм: Няма ,,но". Ставай!
Всички се събраха около барбекюто. Лиъм непрекъснато пускаше шеги и всички се забавляваха. На Картър и беше студено и се сгуши в Лиъм.
Стана късно и трябваше Картър да ляга, знаейки, че сутринта ще става в 2, за да се оправи за полета.
Мисли на Картър:
Офф, утре Томи ще идва да ме вземе в 2:30 часа, за да не закъснеем за полета. Как ще ми липсват всички в къщата!
Картър започна да си оправя багажа. Сложи всички важни неща, които ще й трябват.
След като си оправи багажа седна на дивана при големия прозорец и започна да пише:
,, Утре ще сбъдна мечтата си. Незнам как да се чувствам- щастлива или не... Няма да видя скоро хората, които обичам и ще замина без да се сбогувам с тях. Те не знаят кога ще замина... Толкова ще ми липсват. Оправих си багажа вече и ще лягам, защото утре ще ставам в 2 часа."
Картър си легна. По едно време усети как телефона й вибрира. Някой и звънеше. В просъница дигна телефона, без да погледне кой й звъни.
Картър: Ало!
Томас: Ало! Кати, аз съм- Томас...
Картър: Хей, Том... Здрасти! Съжалявам, просто бях сънена и не видях кой е.
Томас: Нищо. Извинявай, че те събудих, но исках да ти кажа, че има малка промяна.
Картър: Промяна ли?
Томас: Ами, да. Намери се още едно момиче и решихме да ви изпитаме и двете, за да видим коя е по-добра. Едната ще влезе, а другата не.
Картър: Има ли шанс да не вляза?
Томас: Няма такъв. Ти рисуваш прекрасно, няма да те измести никой.
Картър: Добре, Том. Ще затварям!
Томас: Лека! Утре ще се видим!
Мисли на Картър:
Еми сега? Дали ще вляза!? Най-вероятно няма. Не съм толкова добра. Дано успея, това е мечтата ми.
Картър си легна и заспа.
