Кати стана развълнувано от леглото, взе си дневничето и започна да пише:
,, От толкова много време не съм сънувала толкова хубав сън... Беше летен ден, точно като този. Бяхме аз, мама, сестра ми и брат ми, както и леля, и Камерън. О, да не забравя Лиъм... Толкова ми е сърдит. Да продължа със съня. Обикаляхме градовете из цяла Америка... Толкова много се забавлявахме. Бях сбъднала мечтата си. Работех като дизайнерка, а брат ми и сестра ми бяха във Харвърт.... Е сега беше лято, затова ходеха на лятно училище. Да много ми липсват всички спомени с майка ми. Знаеш ли наскоро видях обява, на която пишеше за някакво училище за обучаване и подготвяне на млади деца в областта на дизайна и архитектурата! Чудя се дали да се запиша?! Надявам се да вляза! Оффф, Лиъм ми липсва. Дали се е прибрал, цяла нощ го нямаше. Много ми се искаше сега да е тук! "
Веднага щом каза това Лиъм влезе в стаята:
Картър: Лиъм?!-каза тя и изтича да го прегърне.
**Лиъм се почувства странно. Не можеше да повярва, че прегръща момичето, в което е толкова влюбен.
Лиъм: Кат!
Кати: Знаеш ли, че никой освен майка ми не ме е наричал така. Толкова е мило! Благодаря ти!
Лиъм: Вчера не дойде, но днес няма да ти се размине. Обличай се излизаме и ще те разведа из целия град, след което ще гледаме филм.
Картър: Добре! Оправям се и слизам след малко. Чакай ме долу!
Лиъм: Не се бави цял час!
Кати: Ако не излезеш и повече ще се забавя.
** Двамата излязоха и през целия ден се забавляваха. Кат никога не се беше забавлявала така. Привечер докато се прибираха срещу тях се зададе момиче, което не очакваха- Луиза Каперман. Тя се затича към бившото му гадже и му скочи на врата. Както Кат, така и Лиъм бяха доста заимтересовани какво иска Луизо от тях.
Лиъм: А..ааа... Лузи, какво правиш?
Кат: И аз се питам...
Луизо: Миличък, много ми липсваше! Сега с повлеканата ли се движиш?
Кат: Ей, ей, по леко...
Лиъм: Лузи, знаеш, че скъсахме преди три месеца, нали?
Лузи: Така ли, изоставяш ме заради тази повлекана...
***Кат наведе главата си и хвана за ръка Лиъм
Кат: Мила по-леко...
***Лиъм целуна по бузата Кат и дърпайки я за ръка се отдалечиха от Лузи.
Вече далеч от нея започнаха да се смеят а тя започна да вика:
Лузи: Миличък... Добре утре ще се видим, бонбонче.
Лиъм и Кат се прибраха в полунощ, но нали все пак утре е събота. Седнали на дивана, до големия прозорец. Те си говориха цяла нощ и заспиват без да се усетят. На сутринта Кат се събужда заспала на дивана легнала на рамото на Лиъм.
