Цяла нощ си говореха, сякаш не се бяха виждали цял век. На следващия ден, вечерта, Камерън влезе в стаята и седна до Картър.
Камерън: Хей, Ал как си?
Алисън: Ам, мерси, добре. Ти?
Камерън: Ем бива.
Алисън седна на леглото и помоли Камерън да седне до нея. Те отдавна бяха скъсали, но тя го обичаше, не искаше да го изгуби. Камерън седна до нея. Алисън го прегърна, а той й отвърна, не искаше нито Картът, нито Алисън да страдат, затова излезе от стаята. Изпрати SMS на Картър:
,,Кат, не искам да натъжавам нито теб, нито Али. Не искам да ви притеснявам, затова си тръгвам, но нека се видим по-рано."
Камерън се запъти към изхода по тихия, дълъг коридор. На вратата видя Марк.
Марк: Извинявай, къде мога да намеря Кат?
Камерън: Какво искаш от момичето?
Марк: Ти сериозно ли ме питаш? Този въпрос трябва да го задам на теб... Не, знаеш ли, виж, ще питам някой друг. (подминава Камерън и тръгва по коридора)
Камерън: В края на коридора, 209 стая.
Марк: Мерси все пак.
Марк се запъти към стаята, в която се намираше сестрата на Картър. Отиде и отвори леко вратата. Помоли Картър да излезе, за да се видят и да поговорят. Така и стана.
Марк: Кат...
Картър: Щеше да ми казваш нещо? Какво има ? Изглеждаш притеснен.
Марк: Кат, ти ме попита нещо, помниш ли...?
Картър: Ам...?
Марк: Дали е възможно родителите ми да са дали дете за осиновяване...
Картър: Да помня. И ?
Марк: Да... Отговорът е да. Попитах ги и те ми казаха. Не знаеха откъде знам, не знаеха и че това си ти. Веднага щом им казах, че ти си попитала, те се сетиха за някакво писмо, което доведената ти майка е изпратила преди да почине на майка ми.
Картър: Моля?? Къде е в теб ли е?
Марк: Да. Заповядай!
Картър плахо отвори писмото и зачете. Сълзи се стичаха по лицето й.
,, Здравейте,
Не знам дали помните доведеното си дете, което оставихте при мен преди 15 години... Иска ми се да ви разкажа малко за нея. Тя е голямо, зряло момиче. Има дълги, руси коси и прекрасни синьо- зелени очи. Болна съм и не знам колко време ще издържа, затова ви пиша това писмо и се надявам да я откриете. Иска ми се да е добре. За нея ще се грижи сестра ми. Името й е Ашли. Ето и снимка на нея като малка. Нямам отскоро, защото сме бедни и нямам пари за да я заведа да я снимам. Благодаря ви! "
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Картър: Тази снимка е много стара.Бях на 8 и с майка ми и леля Ашли бяхме на море. Чичо ми ме снима. Беше фотограф. (каза Картър със сълзи на очи)
Марк прегърна сестра си и изтри сълзите от прекрасните й очи. Картър получи SMS и изтри бързо сълзите от бузите си. Извади телефона си и погледна кой и е писал. Беше Томас.
,,Кат, какво става не съм те виждал от много време, къде си?"
Картър му звънна. Не след дълго той вдигна телефона си и каза:
Томас: Кат, има ли нещо?
Картър: Не, Том. Сестра ми е в болница в Лондон и исках да я видя.
Томас: Кат, и аз съм в Лондон по работа. В коя болница си, ще дойда?
Картър: Ще ти изпратя адреса на съобщение.
Картър изпраща адреса и заедно с Марк отиват в стаята на Алисън, за да може Марк и Алисън да се запознаят.
*Стана малко бозичка, но... Извинете, че не съм публикувала толкова време,но бях наистина заета. Надявам се да ви хареса, ако е така волтвайте историята и се фолоувайте за мен. Обичам ви! <3333333333333333
