Камерън звънна на Марк. Той не отговори на обаждането си. Камерън не настоя. Предположи, че Кат е наблизо и затова седна на една пейка в един прекрасен парк и зачака с телефон в ръка. Не след дълго Марк му звънна и потвърди предположението му. Разбраха се да се видят в парка, в който беше Камерън. Този парк, като че ли, си имаше своята индивидуалност, имаше един прекрасно хубав фонтан, а водата в него беше блестящо чиста. Прекрасно красивите бели пейки с изящни мотиви привлече погледа му. Той се запъти към един цветарски магазин, който беше съвсем наблизо. Взе букет с прекрасни червени рози. Това бяха и любимите й цветя. Стана около 00:00 часа и видя прииждащата към него Картър. Тя не го забеляза. Камерън бързо се скри в един храст и зачака Марк да остави любимата му сама пред фонтана. Така и стана. Той се приближи към нея, обгърна я с ръце през кръста, като в двете си ръце държеше букета с цветя. Картър плашливо надигна главата си и видя любимия си. Обърна се към него, сложи ръцете си на врата му и сля устните им. Това бе най-хубавото нещо, което им се бе случило откакто Али я няма. Картър не успя да сдържи сълзите си. Щом въздухът им спря те се отделиха един от друг, седнаха на фонтана, гледайки към прекрасните пълни с цветя храсти. Кам видя сълзите в очите й и без да се замисли прегърна крехкото й тяло в знак, че винаги че бъде до нея. Марк само ги наблюдаваше от храстите. Не след дълго той се качи в колата си и зачака младите влюбени да се присъединят към него. Така и стана. Камерън бе истински благодарен на Марк. Без негова помощ, нищо от това не ще се бе случило. Марк направи не само Камерън щастлив, но и сестра си. За пръв път от 3 години на лицето на Картър бе блеснала невероятна усмивка. Беше щастлива.
*Хей, ето я новата част. Надявам се да ви харесва! Смятам това да е последната част, ако искате да продължа с книгата коментирайте.
Обичам ви страшно много!
Чудя се дали да започвам нова книга... Кажете дали сте заинтересувани от идеята ми*
