Мама се огледа да види какво става и дали всичко е наред със останалите, защото това ходеше като вирус от един на друг. След като ме видя, че съм будна и двете се разплакахме. Не сме се виждали от когато аз бях съвсем малка. Ками се стресна като ни видя да плачем, но да не се помръдваме.
Ка- Ооооооо, не и кралицата сега.
К- Всичко е наред Ками.
Ками се усмихна и отиде в друга стая. С мама се гледахме и леко плачехме още 12 минути докато
М- Какво ви става на двете!?
К- Нищо просто.....трудно е да се обясни.
Мони погледна откачено и си затвори очите. Може би тя просто иска да поспи.
Ма- Как си Криси? Не съм те виждала от толкова много време детенцето ми.
Мама ме прегърна и аз се усмихнах.
К- Последните години не са от най-прекрасните...
Ма- Моля.... Защо?
К- Татко почина като ти ни напусна и останах с баба и дядо, които не са живи все още...
Ма- О миличката ми... Какво стана с двореца през всичките тези години? Стоеше ли си красив и светъл?
К- Не. Когато Мони дой-
Ма- Не говори за нея докато е на близо не можем да допуснем тя да ни чуе докато има амнезия.- каза мама тихо.
К- Тя ми помогна да се усмихна и поправи замъка на нещо още по- светло и красиво от преди.
Ма- Това са моите две момичета.
К- Мамо, Гери истинска сестра ли ни е?
Ма- Да малко след като дойдох тук разбрах, че съм бременна с нея.
К- Но тя няма магически сили!?
Ма- Тя има, но просто никой не знае за тях.
К- За какво говориш? Какви са те!?
Ма- Мила, Криси. Трябва да бъдеш и малко търпелива и ще разбереш всичко в бъдеще.
Усмихнах се и приех това което мама ми каза и се обърнах да видя как е Мони
К- Мони ка-
К- НЯМА Я!!! НЕ Е В ЛЕГЛОТО СИ КАК Е ИЗЛЯЗЛА!?
Почнахме да я търсим и да се притесняваме, защото ако е на вън, тя има амнезия и не знае нищо!!!!!!От името на Мони
Реших да стана докато двете момичета до мен си говореха и излязох на чист въздух. Покрай мен мина нещо черно и малко и аз го взех на пръста си внимателно. Изведнъж се появи един спомен в главата ми
Спомена на Мони почва
Бяхме пред къщата ни и аз и една от двете жени от по- рано си говореше с мен
М- Мамо какво е това?
Питах докато точно като сега вдигнах животинчето.
Ма- Това е мравка те са малки и могат да вдигат повече от колкото тежат.
М- Ухаа, това е невероятно. Толкова малко нещо да е толкова силноКрай на спомена на Мони
Чакай малко. Аз нарекоха една от жените "Мамо"!? Това е невъзможно. Тя да ми е майка! Почнах да бягам в някаква посока и се качих по една висока зарада на върха и и седнах върху нещо. Не усещах страх от високото и пак видях един спомен
Старт
Бяхме аз и сестра ми което беше другата от двете жени.
К- Ще трябва да се научиш да летиш и да се трансформираш във летец постоянно във всяка една ситуация. И сега ще трябва внимателно да се приземих на земята.
М- Н..но мен М..ме е страх о..от високото.Край
Погледнах надолу и усетих лек страх, но не ми пукаше. Аз само стоях и си мислех. Коя съм аз? Защо сестра ми ме караше да летя? Как така ме нарече летец? И най- откаченото защо ме нарече принцеса? Стоях си на високата сграда мислейки за няколко минути когато не усетих силни ръце да ме прегърнат през кръста и да ме издигнат на високо...
Кажете кой ще бъде той и какво искате да се случи за напред между тях двамата. Може да измислите някой нов герой, но ще сте ми от полза като ми предложите нещо, защото аз нямам никакви идеи и много ми се достигаха 1000 думи в тази глава, но не успях, защото нямам идея кой да е той. И още две неща. Първо ще е много мило от ваша страна, ако ми напишете вашия избор на лично съобщение, така че да мога да изненадам другите. И втора можете да ми погледната книгата която има 1000 гласа!!!!! Тя се казва "Откачени факти за които никой не се е сещал"! Мерси много ако сте прочели главата до тук. ЧАОООООООО.
~KawaiSquiral03
YOU ARE READING
Историята на една тийнейджърка
RomanceИсторията на Моника, момиче което решават със семейството и да се преместят и в училище тя среща...