Everlasting love

Той не ме позна..

Станах бавно от леглото в стаята и се насочих към банята..Влязох и съблякох дрехите си..Пуснах ваната да се пълни,видях на шкафчето да мивката има соли ,взех ги и исипах малко във водата..След като се напълни влязох в нея и оставих горещата вода да обгърне тялото ми..
Мислих си как да отида при Триш..Може би да цъфна пред вратата и м и да кажа ,,хей ,аз съм Ребека.Момичето което осиновихте,това е вашата внучка.Чаках да ми се обадите но не го направийте и аз ае върнах сама"
Бедните ми фантазии..Може би не трябва да ходя там или найстина незнам..
Усетих как мусколите ми се затегнаха във вече студената вода.Въздъхнах и се изправих исплакнах тялото си с гореща вода и излязох..След като подсуших хубаво тялото си,обляко бельо ,черен потник и тъмно зелени дънки..

Излязох от стаята и се насочих към кухнята..Влязох в нея и се приближих към масата грабнах си есна ябълка и започнах да я ям..Забелязах белжка която беше оставена до купата с плодовете..

"Хей Бекс,искарах Алекс и Дарси навън да ядем пица..Не посмяхме да те събудим..Когато станеш обади ни се да си поръчаш пица.."

Тези хора се опитват да откраднат дъщеря ми..Постоянно я хранят.Долавяте иронията ми..
Станах бавно от стола си и се насочих към вратата..Обух черните си кецове и взех якето си..Излязох навън,без да заключвам защото нямах ключове и си повиках такси..Не знам дали съм взела правилното решение но почти не ми пукаше..Щях да отида там и да ги видя..Защото аз не съм като тях,не съм ги забравила..
След няколко минути таксито ми дойде ,качих се в него и му казах адреса..
Какво щях да им кажа.Не знам.Може би не трябва да ходя.Не трябва да правя това.
Гласът на човека ме искара от транса в който бях попаднала..
-Госпожице,пристигнахме..
-Извинете ,благодаря.-промърморих под носа си и му подадох една банкнота..Слязох от колата и се загледах в къщата пред мен..Беше същата както я помня.Нищо не се е променило от нея.
Стъпих бавно напред ,след няколко крачки бях пред вратата..Въздъхнах и почуках ..Сърцето ми щеше да изкочи.Вратата се отвори широко и пред мен застана русо момиче по риза..Имаше силикон в джуките и гърдите и който почти бяха искочили от ризата..
-С какво мога да помогна..-попита ме тя..
-Ъм..Търся Меги.-промърморих нервно ,прокарвайки ръка през косата си..
-Скъпи..Търсят някоя си Меги.-извика блондинката.Чуха се тежки стъпки и зад нея застана моето момче.Черната му коса беше разрошена и брадата му беше набола,беше без тениска и това даде възможност да оглесам тялото му..Тялото му беше по стегнато от преди и определено беше по секси..Определено не ме позна..
-С какво мога да помогна?-дрезгавият му глас ме извади от мислите ми..
-Търся Меги.Ъмм.Нейна племенница съм.-казах аз..Той кимна и се отмести от вратата за да мога да вляза..Пристъпих прага на къщата и се огледах..Беше си същото ,всичко на място,подредено и чисто както винаги..
-Сега ще я повикам..-прочисти гърлото си и ме огледа..Очите му се спряха на големите ми гърди и тръгнаха надолу по тялото ми..Извъртях очи..
-Меги..-провикна се той от мястото си..
-Бейб ,покажи и кухнята..-каза той и се запъти нагоре..Русокоската ми показа накъде е кухнята,макар че аз перфектно знаех пътя до там..Влязохме в стаята и тя ме дръпна за лакатя..
-Да не би да огледа гаджето ми..-попита ме,стискайки силиконовите си устни в права линия.
-Може би.-усмихнах и се аз..Само ако знаеше колко пъти съм била на нейно място..
-Малка кучка.-промърмори тя..Вратата се отвори и влезе Меги..Косата и бе побеляла и лицето и бе бледо..
-Лельо..-затичах се и я прегърнах..Стисках я докато не чух вратата да се затваря,отделих се и огледах стаята..Бяхме сами.Тя стоеше и ме гледаше очудено..
-Меги..Толкова ми липсваше.-промърморих и пак я гушнах..
-Мисля че сте се объркали ,госпожице..-избута ме лвко от себе си..Зениците ми се разшириха..
-Преди 4години тук имаше едно момиче,което се влюби до полуда в брат си..Тя забременя и майка и я изпрати в ЛА.-гледах я в очите докато и разказвах..Една самотна си заблудена сълза се апусна по бузата ми..Зениците и се разшириха и сълзи се появиха в очите и..
-Господи..-прошепна тя.Обви ръцете си около мен и ме прегърна силно..
Отделихме се от прегрътката и двете плачехме..
-Ребека,мила това ти ли си?.-попита докато сълзите продължавахада се стичат по лицата ни..
-Аз съм, Меги..-казах и..Настанихме се на барчето и започнахме да си говорим..Разказах и за малката Дарси,за времето което бях там..
-Защо не ми звъняхте.?-попитах.
-Триш забрани да се обаждаме..Каза ни че си направила нещо много лошо..Започнала си да се дрогираш и не си казала на никой..Забрани на Зейн ,смени картата му.Това вярно ли е.?-попита ме тя.
-Разбира се че не.Та аз носех бебето му в мен..Нито аз бих си го причинала, нито на бебето ми..
-Зейн се пропи след като Триш ни наговори тези неща.Всяка вечер водеше различно момиче у нас,спеше с нея и на сутринта я гонеше..
-Той не ме позна..-казах й.
-Променила си се..-каза тя..