Everlasting love

Изгубена

*Два месеца по късно*
*Г Т Н З*
Карах черният си Range Rover към болницата за пореден път..Отивах да видя Бека,дали се е събудила..
Тези два месеца бяха много тежки..Почти нанесох Дарси у Майк и Алекс,нямах време за нея..От болницата вкъщи за да се изкъпя и нахраня и после пак се връщах..Дарси постянно плачеше и питаше къде е майка и..Няколко пъти я доведохме,но тя се разплакваше и я прибирахме..Ходех да я виждам,ако Бека беше тук сега такова конско щеше да ми чете..Но нея я нямаше.Тези два месеца бяха ад за мен и Дарси..Никога няма да си го простя ако тя не се събуди,ако ни остави сами..Всеки ден ходех при нея и и разказвах за деня ми ,за Дарси..Колко е пораснала и как иска да си дойде..Но тя не помръдваше при думите..Сякаш не искаше да се върне при нас.И както всеки път съм тук за нея..
Паркирах колата си пред болницата и изпъшках.Облегнах главата си наза и си поех въздух,изкарах ключовете от стартера и се запътих към болницата,незабравяйки да заключа колата..Влязох в нея и продължих по така познатият път..
Влязох в стаята и така познатата гледка се откри пред очите ми..
Бека лежеше в леглото покрита с белите чаршафи..Красивите и очи бяха затворени,плътните и устня също бяха затворени..Глупавият апарат писукаше до нея ,изкарвайки ме от мислите ми..
Придърпах табуретката и седнах близо до леглото ,хващайки ръката и..
-Бебче..-усмихнах се на прякора който и бях измисли минути преди катасрофата..-Дарси плаче за теб ..отново.Иска да я прегърнеш и да целунеш бузите и,както правеше преди..Липсваш ни толкова много.Нат и Алекс идват през ден,ъмм гледат Дарси..Снощи работата беше много тежка,Джейк е болен и аз трябваше да поема смяната му..Мискя че трябва да си намеря работа,да знам..-останах безмълвен.Ръката и стисна моята силно,погледът ми се премеати на лицето и..Очоте и мигаха бързо..
-Любов ..-скочих на крака.
-Кой си ти..?-промълви тихо.Очите ми щяха да изкочат..Тя не ме помни,тя не помни..Завъртях се бавно и тръгнах към вратат промърморвайки тихо.
-Ще извикам лекар..
*Г Т Н Р*
Усещах тялото си изтръпнало..Стиснах силно ръката си и усери нещо..Някой..Някой държрше ръката ми..Отворих очите си ,мигайки бързо няколко пъти..Погледа ми беше размазан,но виждах по ясно..Пред мен стоеше момче на около 20-25 години..Косата му беше черна ,а очите кехлибарено кафеви..
-Любов..-подскочи той.
-Кой си ти.?-въпросът се изплъзна от устните ми..Зениците му се разшириха и той тръгна към вратата ,промърморвайки нещо..След минута влезе мъж с бяла престилка и момчето от преди малко вървеше след него..
-Зсравейте госпожице Малик.Как се чувствате.?-попита той ,гледайки банката..
-Чувствам тялото си и изтръпнало..-казах с дрезгав глас..Доктора застана пред мен.
-Повдигнете десният си крак.-опитах се да го повдигна и успях.
-Сега левият..-каза отново..Повторих процедурата..Той дойде над главата ми и сетна в очите ми..
-Може ли да задам няколко въпроса..-промълвих тихо..
-Целият съм в слух,госпожице..-усмихна се докторът.
-Как се казвам и на колко години съм.?-попитах тихо.
-Казваш се Ребека Малик и си на 23..-заговори с дрезгав глас момчето,беше се подпрял на стената пред мен,кръстосъл ръце по гърдите си..
-А ти кой си..?-зададох следващият аи въпрос..
-Аз ъмм..Докторе може ли да поговорим отвън..-натърти на думата "отвън"..Излязоха навън и аз затворих очите си..
*Г Т Н З*
Излязох отвън меко казано бесен..
-Какво и е по дяволите..?-почти извиках..
-Успокойте се господин Малик,тя има амнезия,не помни нищо..-каза спокойно докторът.Идеше ми да му извия врата на този малък долен измамник..
-Тя не ме помни..-изкрещях..Всички погледи се забиха в нас..
-Какво гледате.Нямате ли си личен живот..?-изкрещях срещу тях..Бях като изтерясал звяр който не се е хранил..
-Ако още един път изкеещите ще повикам охраната..-исъска дъртофелника насреща ми..Завъртях сев стаята и влязох..Прокарах пръсти през косата си и започнах да я дърпам..Мамка му..Мамка му..Всичко да върви по дяволите..Изкрещах и забих юмрука си в стената..Женски писък ме изкара от мислите ми..Обърнах се и съзрях изплашеният и поглед..Гледаше ме с очи ,пълни със страх и сълзи..Вътрешно умирах..Тя се страхуваше от мен..За нея бях непизнат,който я бе изплашил до смърт..Краката ми ме отведоха към нея но когато подадох ръката си,тя се отдръпна назад..
-Съжалявам. Не исках да те изплаша..-промълвих тихо с дрезгав глас.
-Кой си ти..?-попита ме тя..Затворих очи, на мен ли се случва мамка му..Сефнах на таборетката до леглото и..
-Аз съм Зейн..Зейн Малик..-представих и се..-Аз ъмм..съм твое гадже ,нещо такова..-опитах се да и обясня но тя ме гледаше объркано..
-Можеш ли да ми разкажеш за мен..?-зададе ми друг въпрос..
-Ти..-казах тихо..-Ти си мила ,всеотдайна.-Спрях до тук..-Ти..Тоест ние имаме дъщеря..-истърсих..Очите и се разшириха,по лицето и се бе изписало шок..
-Какво.?-прошепна невярващо..Очите и се насълзиха и сълзи закапаха по бузите и.-Забравила съм собствената си дъщеря..-тя избухна в плач..Изправих се и седнах на леглото и ,увивайки ръцете си около нея..Тя подпря главата си на рамото ми ридаейки тихо..Болеше ме да я гледам така..Мамка му..
-Забравих дъщеря си..-клатеше глава а сълзите се спускаха по бузите и..
-Недей да плачеш..Моля те..-прошепнах в ухото и..Тя повдигна главата си,грапавите ми пръсти минаха по нежната и кожа изтривайки влажните и бузи..
Стояхме там,гледайки се в очите..Наведох главата си към устните и..Толкова исках да ги целуна,меките и устни да намерят пътя до мойте..Тя се приближи..Устните ни бяха на милиметри...Тъкмо щях да я целуна но тя се отдръпна..Завъртя главата си и прошепна едно "съжалявам"

Любовчета това е новата глава..Надявам се да ви хареса.. Vote and Comment..Обичам ви..