За мен

глава четвърта

-Хей не се ли прибираш малко късно?-попита ме баща ми.
-Ами...Май не, но не съм се прибрала официално отивам да разходя Арес.-Арес е кучето ми..татко направи една от своите сърдити гримаси и кимна.
-Не се бави много.-усмихнах се,за да го успокоя малко и тръгнах...вече се беше стъмнило,но не ми пречеше за моя изненада видях Стиви и Лиса да идват към вратата.
-Хей ще дойдете ли с мен да разходя Арес?
-Да разбира се -двете много обичаха Арес.Той беше хъски имах го от година и нещо. Разходихме го  и се прибрах започнах да си пиша с Джо не можехме без да си пишем той ми беше много добър приятел с него беше по-различно бяхме по-близки нашето приятелство беше уникално случвало се е да споделям на него вместо на Лис и Стиви. Бившата му ревнуваше много.. може би заради това се разделиха, но така стана по-добре тя не беше за него. Стана доста късно и реших да си лягам. Събудих се от алармата разбира се събудих  уморена...отидох до банята взех си душ,измих  си зъбите и си облякох черно-сиви дънки с висока талия и сива блуза с паднало рамо.... времето беше много хубаво сложих си и любимите маратонки на Nike. Взех си чантата и се качих в колата. Обичах сутрин да разхождам Арес,но днес не ми остана време. Докато карах се отнесох и не забелязах кога съм пристигнала в училище,по коридорите се носеха слухове за партито довечера.
-Хей Бела...как си?-разбира се Майк. Гледаше ме с онези големи зелени очи ..бяха толкова зелени като трева.
-Добре...Ти!?
-Още по-добре.. искаш ли довечера да отидем на партито..вземи и твойте дружки.
-Да...и да може да взема моите дружки .-казах размахвайки ръцете си. Тръгнах към стаята по История.
Денят мина както всеки друг път... всичко беше толкова монотонно,скучно, сиво, изпълнено с неискренни усмивки и прегръдки...минаваше толкова бавно сякаш времето бе спряло. Разсеях се от мислите си и се отдих до кафенето което беше близо до училище. Взех си едно голямо къпочино и ето,че най-хубавата част от деня дойде. Минах през дома си за да си оставя раницата. После започнах да бягам през гората... разбирасе бавно защото макар и с капак пак щях да си разлея кафето.