За мен

глава шеста

Влязох в килера, а след мен вървеше Брайън. Облегнах се на стената, а той на тази срещу мен. В началото само мълчахме, което не ми пречеше особено, но той, разбира се, проговори.
-Целуни ме!
-Какво? Не! - казах и се изправих. Много съм зле, защо се изправих? Той също се изправи и тръгна към мен, блъсна ме в стената и се приближи до мен, хвана крайчето на блузата ми и ме гледаше с онази мазна усмивка. Реших да се извикам, попринцип нямаше да го направя чак толкова силно, защото едвам се държеше на краката си и беше нужно само да го избутам леко. Брайън хвана устата ми така, че да не мога да говоря. В този момент някой отвори врата. Хвана Брайън за блузата и го блъсна в отсрещната стена. Това беше Майк. Започна да го налага, някои от приятелите им ги разтърваваха. В този момент забелязах, че моите дружки, както Майк обичаше да ги нарича, са си отишли. Момчетата правеха неуспешни опити да ги спрат и накрая аз реших да се намеся, хванах Майк за ръката, обърна се към мен и ме погледна. Този поглед спираше времето, тези очи бяха просто неустоими. Този момент обаче свърши. Сложи ръка на кръста ми и тялото ми се стегна, опитах се да се отпусна и мисля, че успях. Качихме се в колата му и потеглихме. По пътя никой нищо не каза, всъщност, не беше неловка тишина. Забравих да кажа, че с Майк живеем къща до къща, терасата на моята стая е точно срещу неговата и между двата балкона има само около метър разстояние, което понякога беше вполза. Слязох от колата и застанахме пред дома ми.
-Благодаря ти. - казах и се усмихнах толкова широко, като някой олигофрен.
-Няма за какво! И без това съм ти длъжник.
-Вече бях забравила за това. -И двамата се засмяхме. Преди време беше забравил да забере по-малката си сестра Луси от училище и затова се наложи да го направя аз. Прегърнахме се и се запътих към входната врата на къщата, в която живеех.
-Ще се видим след малко. -каза и ми намигна. А аз му кимнах. Попринцип излизах на терасата, виках и него или той мен, зависи, гледахме звездите и си говорихме. Влязох вкъщи и видях мама да седи на дивана в хола. Кога ли се бяха прибрали?
-Хей мамо, как си? -казах малко притеснено. Защо? Седнах до нея.
-Добре, благодаря. - каза само това, след което закрачих към моята стая по стълбите нагоре. Попринцип с майка ми се караме често и за глупости. Видях брат си да излиза от неговата стая. Боже, какво се случваше? Всички си бяха вкъщи. Може би, са разбрали, че съм направила някоя тъпотия и искат да ми четат морал. Не, че имах против това да сме всички заедно, но за моето семейство си беше нещо необичайно. Приближих се към Дейвид и го прегърнах.
-Как си сестричке?
-Добре... Какво се е случило?-явно разбра за какво го питам, защото направо отговори.
-Нищо, просто съвпадение. Няма да ти четем морал... Аз излизам. - каза и тръгна надолу. Той да не беше медиум? Влязох в стаята си и легнах на леглото, бях толкова изморена. Почти през целия ден си го представях и тъкмо когато легнах татко ме извика за вечеря. Слязох до него и го прегърнах, след вечеря се качих в стаята си. Чух удара от малки камъчета по вратата на терасата. Това беше Майк, взимаше камъните от саксиите, които майка му оставяше на терасата. Излязох и го видях да стои на един пластмасов стол.
-Здравей отново. - казах с усмивка.
-Здравей... Пак. - каза и се засмя. Този смях, тези тръпчинки. Говорихме си много дълго, беше станало към два сутринта, а само след пет часа трябваше да ставам за училище.
-Аз ще си лягам. - казах докато се прозявах.
-Моля те, нека поговорим още малко, приятно ми е така, а и съм сигурен, че и на теб също ти е толкова приятно... Моля! - последното го каза шепнейки, което беше супер сладко.
-Добре, но само пет минути. - и двамата всъщност знаехме,че няма да са пет минути. Вече започвах да заспивам на стола си.
- Добре, добре... Оставям те да поспиш... Бебе.
- Ти си бебето.- и двамата знаехме, че в този момент говоря само глупости.
-Лека нощ, Бела.
-Лека нощ, Майки. - казах едва доловимо, но съм сигурна, че ме чу. Прибрах се в стаята си, легнах на леглото и веднага заспах. Усетих как Арес се качва на леглото до мен.