За мен

глава девета

Разтърках сънено очите си и се изправих. Издърпах завесите,така че светлината да облее цялата стая. Влязох в банята и потръпнах от контакта на босите ми крачета със студените плочки. След като се оправих взех каишката на Арес, поведох го към моето място. Вече почти бяхме стигнали, свалих каишката му и той свободно започна да бяга напред. Стоях там около половин един час, докато телефона ми не звънна беше Джо.
-Хей, как си? -попита ме развълнувано.
-Добре, звучиш доста добре.
-Така е. -отвърна закашляйки се.-Знаеш ли защо...Защото съм болен. - аз стоях на едно място и гледах така сякаш гръм ме е повалил.
-Защо това да е хубаво? -продължавах да се чудя.
-Защото ще дойдеш да ме гледаш. -каза, а аз отново не разбрах защо аз.-Мама каза така...Чакам те.-каза сякаш прочел мислите ми, махнах телефона от ухото си и преди да затворя чух смехът му. Оставих Арес вкъщи и се запътих към дома на Джо. Вече бях пред голямата дървена врата и точно преди да натисна дръжката някой отвори врата. Джордж ме хвана за ръката и ме издърпа силно в прегръдката си.
-Добре ли си? - той направи знак с ръка, който би трябвало да значи "Да" и отново се усмихна насреща ми. Той беше наистина позитивен, поведе ме по дългият коридор на голямата им къща, влезе в хола, а аз се спрях пред голямото кръгло огледало закачено на стената, приближих се и докоснах сребърната верижка на врата ми, на която малка висулка, изобразяваща зодията на майка ми беше намерила мястото си. Усмихнах се и отново продължих да вървя към хола, влязох и видях Джо да лежи на дивана. Направи ми място да седна до него.
-Трябва да ми помогнеш! - каза изведнъж стряскайки ме.
-За? - той посочи календара, а аз отново не зацепвах какво иска да ми каже.
-С Касандра правим три месеца! - тотално бях забравила за това... Всъщност тотално бях забравила за нея не ми е една от най-приятните, но разбира се се съгласих да му помогна за изненадата и подаръка.

Отидох в кухнята и започнах да изкарвам нужните за направата на чай неща. След като поставих чайника на котлона се облегнах на плота, вратата се отвори Джо влезе и ми подаде телефона. Взех го в ръка и погледнах въпросително, той направи знак да говоря.
-Ало?- човекът с който говорих ме поздрави. Сега се сетих това беше Анабел ми беше една от най-добрите приятелки, но с времето се виждахме по-рядко.
-Искаш ли да се видим... Да искаш ела у дома. - Тя затвори, а аз поех чашата с чай в ръка и закрачих към Джо подадох му го и му съобщих, че трябва да тръгвам, той ме изпрати до вратата, а аз се спуснах надолу по улицата. Вече бях пред дома на Ан почуках и чух приближаващите стъпки до вратата.
-Кой е? - попита плахо.
-Аз! - казах надявайкисе, че няма да задава повече въпроси.
-Ти... това не ми говори нищо. -каза тя след което чух кикота й зад вратата.
-Стига пак ли ще играем на това? - като малки преди да отворим врата си задавахме разни въпроси от рода на "Какво беше най-забавното, което направих вчера?" или нещо подобно. Чух как отключва вратата, след като отвори вратата се усмихна.
-Ти си скучен старец. - Тя ме прегърна вечерта мина страхотно говорихме, гледахме филми и се смяхме беше страхотно. Застанах пред вратата и й казах чао, пожелах й лека нощ и се запътих към дома си. Отворих вратата и пред мен се разкри пълен хаос навсякъде имаше куфари, сакове, дрехи и какво ли още не. Чух лая на Арес и го видях как се затича към мен прескочи един от куфарите и дойде при мен. Клекнах до него и го погалих по меката козина. Отидох и прегърнах мама и татко.
-Идваш точно на време за вечерия скъпа! - Съобщи майка ми, а аз доволно кимнах чух някой да слиза по стълбите, видях лицето на Дейвид и му се усмихнах радостно.
-Здравей сладкиш. - поздрави, а аз сякаш засрамена сведох глава.
-Здравей. - отидохме в кухнята където всеки зае мястото си и започнахме да се храним.
-Утре ще се наложи да се прибереш по-рано, защото с майка ти решихме да ви заведм на вечеря! - баща ми наруши тишината и впери черните си очи в моите аз се усмихнах и кимнах. След като приключих се качих в стаята си, чух зблъсаците на малките камъни с вратата на терасата и излязох.
-Здравей Бела. - усмихна ми се Майк и ми направи знак да седна.
-Хей.
-Искаш ли утре да отидем на кино? - попита ме и се почеса зад врата.
-Да разбира се.- вече бях прекалено изморена и усещах как клепачите ми натежават, влязох в стаята си и се метнах върху голямото легло.