За мен

глва 16

Петнадесет минути се опитвах да се измъкна от прегръдките и целувките на Кам, който лежеше върху мен.
-Кам, ще закъснея, пусни ме. - казах като бързо сложих ръцете пред лицето си.
-Не може сладкиш! А и офисът й е на десет минути път от домът ми!- предадох се и се отпуснах в прегръдката му.

Вече една седмица посещавах психолог. И съм напълно сигурна, че ако не беше Камерън до сега да съм се разложила на леглото си. Името й беше Аманда Хейл. Мразеше, когато я наричам с фамилия.
-Кам, сериозно, пусни ме. - не звучах сериозно, но се опитах. Той недоволно отпусна хватката си около кръста ми, а аз тръгнах да ставам от леглото. Преди да се отдалеча хвана студените ми ръце в шепите си и нежно ги целуна. Усмихнах му се и след като ги пусна хукнах към вратата. Обух кецовете си и започнах да бягам надолу по стълбите.

Мразя това, че Кам живее на петия етаж и, че асансьора е неописуемо бавен. Той беше прав, офисът наистина беше на около десетина минути път от дома му. Преди да вляза в сградата му пратих есемес, че преди да се върна в апартамента му ще му се обадя. Влязох в малкия и уютен офис и тя ме поздрави. Отвърнах на поздрава й, след което легнах на кожения диван. Първите няколко дена стоях на креслата, но не ме свърташе час и половина и затова се насочих към дивана. Взирах се в светло кафявия таван като внимателно се съсредоточих в първите няколко изречения, които каза. След това се изгубих някъде и спрях да слушам. Гласът й ми се струваше толкова далечен сякаш бе в другия край на стаята и шептеше. Всичко вървеше...добре докато не ми зададе въпрос. Единственият въпрос, на който може би имах отговор:
-Защо не приемаш нещата като Дейв и баща ти? Имам предвид защо не се опиташ да продължиш? - бавно затворих очи след което си поех въздух и понечих да заговоря. Веднъж- нищо още веднъж- отново нищо не излезе. Повторно си поех въздух, отворих очите си бързо сякаш след кошмар и заговорих: - Може би защото те и най- вече Дейв са направили много за нея имам предвид той постоянно я караше да се усмихва. С добри оценки, награди, спечелени състезания, успешното завършване на медицинския университет. А аз, аз не можах да я зарадвам с добри оценки и спечелени състезания. - направих кратка пауза и погледнах лицето й. Беше изненадана, имаше за какво. Това беше първият въпрос, на който й отговарям.
- Помня когато пети клас имаше конкурс за най-хубав проект. - при спомена се усмихнах и усетих как очите ми се навлажняват. - Тогава спечелих второ място и бях много щастлива. Когато се прибрах и й казах, тя отговори: ,,можеше и по- добре. Ако беше брат ти, щеше да спечели''.- отново бавно затворих очи при болезнения спомен и чаках да чуя какво ще ми каже.
-Защо според теб се е държала така? - попита и ме погледна. Макар и да не бях с отворени очи, усещах погледа й върху себе си.
- Не знам, а и на Дейвид не му е много лесно. В смисъл не се знае дали тя ще може да види детето му.- опитах се да сменя темата.
- Защо си такава песимистка? Има вероятност тя да се събуди. - от една страна бях облекчена, че успях да сменя темата.
-Ами просто, защото всеки път, когато имам надежда, оставам разочарована. - не след дълго, времето изтече. Излязох от офиса и се обадих на Кам.
-Кам, прибирам се!
- Добре съкровище, но да знаеш, че съм в сиропиталището. Ще заведа Крис за сладолед. Няма да се бавя много. Имаш ключ нали? - говореше бързо и тихо.
- Да, спокойно, приятно прекарване! -вече бях в асансьора. Бръкнах в задния джоб на дънките си и изкарах малката халка, на която държах ключовете си. Стоях пред вратата и търсих правилния ключ. След като го намерих, отключих и влязох в апартамента. Запътих се към кухнята и измих ръцете си, след което отворих хладилника. Бях толкова щастлива, че по- рано днес Кам ме накара да отидем да напазаруваме, защото иначе трябваше да го направя сега сама. Дълго време се чудих какво да направя и почти се бях отказала, докато не видях обелени картофи в дъното на хладилника. Изкарах ги и ги нарязах, след което извадих и пилешки хапки. Вече бях приготвила всичко и бях повече от доволна, защото се изпръсках с горещото олио само веднъж. Това е постижение. Кам трябваше да се прибере всеки момент, затова му се обадих.
-Ало Ками! - той се засмя и ме попита какво искам. - Много, ама наистина много ми се яде шоколад.- засмя се още по- силно.
-Добре, ще ти взема. До десет минути се прибирам.- след няколко минути чух отварянето и затварянето на входната врата. Камерън влезе в хола с букет рози в едната си ръка и голям шоколад в другата. Станах от дивана и му се метнах на врата той ме прегърна силно и ме целуна. Той ме правеше толкова щастлива. Не исках да го пускам. След вечеря отидохме в хола и аз отворих шоколада и започнах да го чупя на парчета, за да ми е по- лесно. Пуснахме си филм. По време на рекламите Кам ми разказваше за разходката му с Крис, прегръщахме се и си говорихме.

Сутринта се събудих от побутванията на Кам. Отворих очи и видях как е седнал на таза ми. Беше се усмихнал чаровно.
-Добро утро сладкиш! Имам добра новина!- погледнах го леко учудено и му направих знак да продължи. - Дадоха ми една седмица отпуска. И по принцип бих предложил да отидем на море, но ние живеем на морето.- потвърди очевидното и леко се засмях. -За това може да отидем на.... Хижа например или където избереш ти. - надигнах се и нежно слях устните ни.
-Нека решим по- късно днес. А сега ще се прибирам, защото съм поканена на обяд и трябва да се оправя. - казах с престорен глас докато вдигнах брадичката си високо.
-Така ли? И кой те покани?- говореше бавно и с всяка дума се приближаваше все повече.
-Ами да кажем, че не го познаваш. - той започна да се смее, а аз го погледнах учудено. - Защо се смееш? Нима нямаш нищо против да изляза на обяд с някой друг?- попитах и вдигнах едната си вежда.
- Вчера Дейв и Бри ми се обадиха и поканиха и мен. - каза през смях, а аз се опитах да се направя на сърдита. Камерън се приближи и целуна бузата ми.