За мен

Глава 12

Отблъснах се от стената и паднах върху една от онези не удобни черни седалки, стиснах силно поставките за ръце и си поех дълбоко въздух. След като спря да ми се вие свят получих съобщение и бавно изкарах телефона от джоба си.
''Здравей сладкиш, как си?'' - беше Камерън
''Добре, ти? - излъгах го, но не ми се занимаваше.
''Супер, искаш ли да излезем?" - въздъхнах и му съобщих, че съм в болницата и за инцидента казах му, че ще се видим друг път, но разбира се това не го спря и той каза, че ще дойде. Влязох да видя баща си. Спеше! Дали знаеше, че мама е в кома? Издишах прекаленото много насъбрал се въздух в дробовете ми и излязох. Видях Кам да се приближава. В едната си ръка държеше безалкохолно, а другата беше пъхнал в джоба си. Прегърнахме се. Той погали бузата ми и ме дари с топъл поглед. Протегна ръката в, която държеше безалкохолното за да ми го подаде, но аз го избутах настрани.
-Не обичаш ли? - поклатих глава в отрицание никога не съм обичала да пия безалкохолно. Мразя тази разгаряща течност да дере гърлото ми! Брат ми вече беше дошъл, а аз бях много изморена. Камерън предложи да ме закара.
-Хей всичко ще се оправи! -каза като за секунда отдели погледа си от пътя и го насочи към мен. Не исках да натоварвам Кам с моите проблеми. За първи път се чувствах толкова зле. Момчето до мен забеляза това, намали малко скоростта на колата, защото беше започнало да вали, заби тъмно сините си очи в моите.
-Не бъди такава песимистка, Белс!- вече сякаш бе повишил тона си, отби в една пресечка и отново ме погледна.
-Изабела не мълчи! Нали твърдеше, че си силна. Нали не смяташ да се заключиш и да си режеш вените или да си изплачеш живота?! - усетих как очите ми се навлажняват. Какво ми ставаше пък сега малко ли плачех през целия ден та и сега пак го правех? Започнах да треперя, хванах ръцете си една в друга и той отново ме извика по име. Опита се да постави ръката си върху моята, но аз побързах и излязох от колата. Дъждът се беше усилил, едрите капки се разбиваха в тялото ми и се стичаха на долу. Камерън изтича до мен.
-Съжалявам не трябваше да ти държа такъв тон. Нормално е да си разтроена!
-Няма проблем.- убеждавах го. Бях обърната с лице към капака на колата подпирайки се на лактите си, а той стоеше до мен беше се подпрял на капака на превозното средство с лице към пътя. След това се обърна към мен, беше стиснал юмруци, а кокалчетата му бяха побелели. Изглеждаше така сякаш се колебае за нещо. Накрая вдигна главата ми, хващайки ме за брадичката. Докато се усетя какво се случваше той вече беше слял устните ни. В началото се стреснах и незнаех какво да направя, но после се съвзех и му отвърнах.Не почувствах онова чувство на летящи пеперуди исках на негово място да е Майк, но се отърсих от тази мисъл и се усмихнах на половина. Когато се отделихме постави ръката си на вече мократа си коса, започна да я преглажда, а аз стоях и го гледах без кой знае каква емоция в очите. Влязохме в колата и двамата бяхме мокри до кости.
-Ъмм...Ако искаш ела вкъщи .- каза Камерън и се почеса зад врата,а аз само кимнах. Той целуна бузата ми, а аз се изчервих, прехапах долната си устна и отново отместих погледа си.
-Белс, не искам да се срамуваш от мен ясно?- аз с усмивка му кимнах. Едновременно бях и щастлива и тъжна. Стигнахме до дома му.
Вече бях идвала и преди и не беше се променил.
- Ако искаш използвай банята ще ти оставя някои от дрехите ми за да се преоблечеш.- каза провиквайки се от неговата стая.
-Добре, благодаря. - насочих се към банята, съблякох мокрите си дрехи и се запътих към душ кабината. След като бях готова осъзнах,че няма хавлия, всъщност имаше, но явно беше на Камерън... Поне аз така си мислех. Отворих леко вратата на банята и си подадох главата.
-Кам от къде да си взема хавлия? - провикнах надявайки се да ме е чул.
-В шкафа над мивката сладкиш. - усмихнах се и затворих вратата, загърнах се с хавлията и излязох. Честно ли беше да съм щастлива точно сега?
- На леглото съм ти оставил дрехи. - каза и ми намигна. Запътих се към стаята, облякох се и изсуших косата си. Блузата му миришеше страхотно. Вече стоях на дивана и го чаках да дойде явно се къпеше. След няколко минути се появи и набързо влезе в стаята. Ето, че и двамата бяхме напълно готови, той донесе две чаши горещ чай и ми подаде едната. Започнахме да гледаме филм, бях се сгушила в него и започнах да се унасям.
-Какво ще кажеш да си лягаме? - каза докато леко се засмиваше, а аз сънено кимнах.
-Добре ти ще спиш в стаята ми , а аз на дивана! - заяви твърдо.
-Сигурен ли си?- той кимна, а аз се запътих към стаята му. Вече бяхме водили разговора кой къде да спи и затова просто отидох в стаята му. Кам вървеше зад мен. Взе една възглавница и одеяло, легнах и се завих. Точно когато затворих очите си усетих как свързва устните ни в кратка и нежна целувка, стреснато ги отворих и го погледнах.
- Лека нощ сладкиш. - каза тихо след което и аз му пожелах лека нощ. Въртях се известно време опитвайки се да заспя, но не успявах. Застанах на рамката на вратата на хола и видях, че Камерън също не беше заспал.
-Не можеш да заспиш? - попита ме загрижено, а аз кимнах. Той се изправи и ме поведе към стаята му. Аз легнах, а той се настани до мен, прегърна ме силно и ме придърпа по-близо до себе си. Целуна ме нежно по врата, усетих как тялото ми изтръпва, а мускулите ми се стягат. После се отпуснах и неусетно заспах.

Мина цяла седмица от както мама е в кома почти всеки ден ходих на свиждане макар и да говорех на нищото, с Камерън сме заедно, а татко го бяха изписали и вече беше добре. Очаквах да се депресирам и да се заключа в стаята си, но приятелите ми не ми позволиха за което съм им много благодарна. С Майк нещата определено бяха по-различни не напълно. Отново излизахме на терасата за да си говорим, но не беше както преди сякаш имаше някаква преграда между нас.
-Къде е татко?- попитах Дейвид.
-В гаража! - това беше добра новина. Имаше хоби обичаше да поправя коли и се занимаваше с тях. Не беше го правил от години. Може би нещата наистина ще се оправят!