За мен

глва 18

-Кам, на рафта няма място за останалата част от книгите ми!- извиках силно, за да ме чуе, защото беше в банята. Не бях взела много книги, но вече бях наредила повечето си неща на свободните рафтове, които не бяха много. Чух отварянето и затварянето на вратата на банята и след секунди Камерън се появи.
- Остави ги най- долу в гардероба. По- късно днес ще измислим нещо. Сега ще изляза, защото имам малко работа, а после ще мина през едно място свързано с почивката .
-Кам, по- добре да не ходим. И без това след няколко дена започваме училище. Ще прекарваме времето тук заедно. – наистина точно сега не ми се ходеше никъде .
- Сигурна ли си? – приближи се до мен и погали бузата ми. Аз само кимнах и подхвърлих книгата, която държах в ръката си, на леглото. –Добре, тогава аз ще тръгвам. – целуна челото ми и излезе от апартамента. Легнах на леглото и мислех. От вчера Майк не излезе от главата ми. Бях толкова объркана. Мислех, че ще се разсея малко от тези мисли, когато подреждам нещата си в дома на Кам, но дори тогава мислих за него. Смятам, че все още съм влюбена в него, но просто самата аз не го признавам и го отричам, което прави нещата по- трудни. Смятам, утре да споделя на Аманда, имам чувството, че тя ще ми помогне повече, отколкото Лиса и Стиви.
След като Кам се прибра, обядвахме и гледахме филми.
-Нямам търпение за Коледа!- изведнъж изтърси и се стреснах.
-Защо? Коледа е обикновен ден. – казах без да му обръщам много внимание.
-Как смееш... това е най- хубавият празник. – започна да протестира.
- Аз не го харесвам!- Кам се нацупи, хвана лявата си китка и се настани по –удобно на дивана. Което значеше, че ще разказва нещо. Винаги, преди да започне да разказва, хващаше лявата си китка.
- В дома, Коледа бе най- дългоочакваният празник. Винаги всички се вълнувахме ужасно много. Правеха така, че нищо да не ни липсва. Имаше голямо коледно дърво, празнична вечеря, песни и подаръци. Това бе най- незабравимото време в годината. А ти защо не я харесваш? – напрегнах се малко и започнах да разказвам:
- Досега съм прекарвала само една единствена Коледа със семейството си. Винаги съм сама и не правя абсолютно нищо. Прекарвам целия ден вкъщи, защото всички навън са весели и си разменят подаръци. – той ме прегърна по- силно.
- Обещавам, че тази година ще направя Коледа любимия ти празник. – усмихнах се макар и той да не можеше да ме види. Смятах, че съм добър човек, но какво правя сега? Лежа в прегръдката му и се наслаждавам на всичко, което прави за мен, но как му се отблагодарявам? Като мисля за някой друг? Като мечтая за прегръдките на друг? Не знам какво се случва с мен. Това прекрасно и мило момче би дало живота си за мен, а аз?... аз мисля за някой друг. Така съсипвам не само себе си, а най- вече Камерън и Майк- хора, които биха били до мен във всеки един момент, без значение от грешките, които правя. Правя всичко толкова сложно само защото ме е страх да призная чувствата си пред себе си. Ако бях смелото момиче,  което всеки ми казваше, че съм, сега щях да имам отговор и да престана да живея в света на изкуствената любов. Този разговор ме побърква. Всяка усмивка, всеки поглед. Точно те ме карат да се чувствам жива и заредена с енергия. Онези зелени очи, в които мога да се удавя, в които мога да изгоря, които могат да ме издърпат от дъното, да ме изкарат на повърхността, да ме изправят когато падна, да ме накарат да си отворя очите. Точно тези зелени очи биха ми помогнали когато се загубя в тъмното. Копнея само за тях, за искрите, които разпръскват. Светът ми изглежда по- добър, погледнат през тези очи, които са научени да виждат само добротата у хората. Какво по дяволите причинявам на тези хора?... Бързо се изправих от дивана и хукнах към входната врата. Бягах с цяла сила. Прекосих парка и продължавах да бягам. Бях пред вратата. Вдигнах  треперещата си ръката и звъннах на звънеца. Чух как някой слиза по стълбите. Това беше той. С всяка крачка го усещах по- близо до себе си. Ето ги, два изумруда, изгарящи ме от дъното на болната ми душа. Само те ще успеят да ме излекуват. Не чаках повече, прегърнах го. При допира на телата ни кожата ми настръхна и това ми хареса. Толкова сме близо. Края на нашето приятелство бе настъпил преди няколко месеца, но това... това тук е началото на следващия край, които ще забавя възможно най- дълго. Разбрах, че няма по-бавна и мъчителна смърт от живота и затова избирам да страдам до края точно с този човек. Ще се боря за него, каквото и да ми коства.
- Съжалявам! Съжалявам за всичко! - прегърнах го по- силно. Той ме издърпа вътре в къщата, след което отновo ме прегърна.
-Всичко е наред… Всичко ще бъде наред!- каза и погали косата ми. Отдръпнах се от прегръдката му и го погледнах в очите.
-Нищо не е наред и нищо няма да бъде, ако не ми позволиш да ти разкажа. Толкова много те обичам… Влюбена съм в теб от цяла вечност. Мислех, че вече не е така, че това отдалечаване ще ми помогне да те забравя и да се отдам на връзката ми с Камерън. Но то ми помогна да разбера,че те обичам и никога не съм спирала да го правя. Това между нас може и да не проработи, но аз те обичам и не мога да престана да мисля за очите ти, усмивката ти и всичко останало, което може да ме подлуди и да ме изкара от кожата ми.- цялото ми тяло трепереше и имах чувството, че бях на ръба на нервна криза.
- И аз те обичам! Нямаш си идея колко, но между нас няма как да се получи, не и сега. Познавам те и знам, че не си сигурна в думите си, а и дори да е така, не е сега момента. Ти и Камерън сте това, което много малко двойки са. Допълвате се идеално и дори и да не го забелязваш, никой друг няма да успее да те направи толкова щастлива. – преди да е казал още нещо, излязох и започнах да бягам към болницата.

Влязох в стаята на мама и не се сдържах, прегърнах я и се разплаках.
-Какво направих? Защо го направих? Защо винаги прецаквам всичко по този начин? – едва дишах. Хлипах силно и се давех в сълзите си.-Обещай ми, че ще се оправиш и ще бъдем заедно срещу всички и всичко. Моля те, обещай ми! Не искам нищо повече от това. Една прегръдка би ме накарала да се усмихна, а една усмивка би ме възстановила. Би ме засипала с надежда и вяра. Би ме заредила с нови сили, с които да продължа тази изтощителна битка.