За мен

глава 19

Вече няколко часа се разхождах безцелно. Отидох на любимото си място на, което не бях ходила от доста време. Легнах на малката скала, която цял ден бе напичана от слънцето.

Една самотна лилия плуваше на повърхността на езерото, погледнах на долу към водата и тънка усмивка изгря на лицето ми. Протегнах ръка на долу към възхитителното цвете, но не успях да го докосна. Плъзнах тялото си малко напред, но отново не успях. Една въздишка излезе из между устните ми. Отказах се, защото иначе щях да падна във водата. Разбира се можех да стана и да отида от другия край, но това не беше в плановете ми.

Обърнах се така, че слънцето да свети в лицето ми. Затворих очи и поставих ръката си върху тях. Чувствах се леко облекчена, може би... по- спокойна?! Сякаш вече нямаше за какво да се тревожа, но далеч не беше така. На него беше ли му лесно да изрече тези думи? Не исках да се тормозя с това, но не можех да спра да мисля. Когато го прегърнах се почуствах различно, странно и не обичайно.
Махнах ръката от очите си и се изправих бавно. Вече се беше смрачило. Кам щеше да полудее, излязох преди няколко часа дори без да му напиша бележка и на всичкото от горе не си бях взела телефона. Бързо препусках през гората. Подминах нашата къща, тази на Май, парка , офиса на Аманда, после влязох в лобито на жилищната сграда, асансьора и вече бях пред вратата. Бавно натиснах дръжката и още по- бавно я отворих. Вратата на хола беше отворена и видях Камерън, който започна да тича към мен. Прегърна ме силно.
-Изабела, къде по дяволите беше? Събудих се преди три часа. Защо не ми каза, че излизаш?Защо не си взе телефона..? Добре ли си? Случило ли се е нещо? - говореше като все още ме държеше в прегръдката си...Да Кам случи се. Отидох при друго момче и му обясних как вече не те обичам както преди (или поне аз така си мисля) а обичам него и как бих избрала него пред теб или което и да е друго момче.
- Не спокойно нищо не се е случило, всичко е наред.- опитах се да се усмихна, но имам чувството, че по- скоро заприличах на човек, който е облизал лимон.
- Сигурна ли си? Не изглеждаш добре.
-Кам казах, че съм добре.- съвсем леко повиших тон, което беше грешка, защото усетих как гласа ми се пречупва.- Добре съм!- една самотна сълза се спусна от окото ми и бързо започна да се парзаля на долу по лицето ми.- Винаги съм добре.- той ме прегърна силно и целуна челото ми. Започнах да плача по- силно.
-Тя ти липсва нали? Не искам да се правиш на силна пред мен Бела! Аз съм тук до теб за да те дарявам с обич и усмивки. И ако се чувстваш длъжна да се правиш на силна пред мен...грешиш. Заедо ще минем през това.- истината е, че той е прав. Тя ми липсва повече отколкото си мисля. И това определено ми личи много. - А сега искаш ли да гледаме филм ?- той се усмихна и повдигна едната си вежда.
-Ти не можеш да станеш по- клиширан нали? Не ти ли писна от тези филми? - засмях се тихо и се отделих от прегръдката му.
-Май някой стана заядлив прекалено бързо?!- той се засмя и тръгна към хола. Бързо хванах ръката му и го поведох в обратната посока, а именно към кухнята.
- Сега ти ще ми направиш нещо за хапване, а аз ще ти помагам като внимателно те наблюдавам от един от високите столове!- направих кратка пауза докато сядах на един от столовете.- И разбира се няма да откажа утре да ме заведеш на разходка.
- Ти не си куче не ти трябва разходка!- заяви и започна да изкарва някои от продуктите за вечерята и ми обърна гръб за да изкара и останалите неща.
- Значи смяташ, че само кучетата имат нужда от разходка, така ли?- на половина се бях изправила от стола. Надвесих се над плота и се доближих до него. Той се обърна към мен и рязко се дръпна назад. Не задържах смеха си. Гримасата, която направи беше безценна.
- Така ли? Толкова ли ти е забавно? - преди да се усетя вече беше намазал лицето ми с желтък от яйце. Започнах да бягам. Чух стъпките му зад себе си, затворих се в банята и веднага след това чух гласа му от другата страна на вратата:
-Хайде съкровище отвори вратата. Няма да ти направя нищо...почти. - двамата се засмяхме. Отворих вратата и го прегърнах. Той се учуди, но не пропусна възможността да ме прегърне. Той може да ме накара да забравя проблемите си.