Ето, че стигнах беше си все същото, все така уютно.... то е езерце със малка скала над него която стоеше като навес,половината от езерото беше покрито с дебелата й сянка. Скалата беше такава сякаш някой я е правил по свой вкус. Малко по-далеч от езерото имаше една каменна пейка,а зад нея невероятно красиви рози разтилащи се почти по цялото място. Лежах на скалата и си мислех... Докато не чух стъпки сепнах се и се изправих. Това се оказа Джо само на него бях казала за това място, защо знаех, че няма да каже на никого.
-Здравей как си?-попита ме загрижено.
-Добре.-отговорих простичко опитвайки се да не му се набивам много на очи.
-Сигурна ли си?
-Да.-казах с все същия тон.
-Ясно....Ще ходиш ли на партито довечера.
-Да мисля, че ще ми се отрази добре.
-Ще те взема в 20:00!-аз само кимнах и го поканих да седнеш до мен. Говорихме си още малко и след това ме изпрати до вкъщи беше 18:30 и реших, че е време да се оправям. Взех си душ, облякох се и се гримирах. Чух клаксона от колата на Джо слязох по стълбите и влязох в колата му. Когато пристигнахме направо влязохме в къщата, която беше на приятел на Майк. Видях приятелките си и тръгнах към тях. Изглеждаха доста развеселени до нас се появи и Майк.
-Хей как си? Не вярвах, че ще дойдеш- каза и ме прегърна. Боже обичах тази топла прегръдка.
-Добре съм... И защо да не дойда всички имаме нужда от малко развеселение?-казах променяйки гласа си и започнах да се смея с тях. Появи се Брайън (приятеля на Майк,който направи партито.)
-Здравейте момичета как сте?-звучеше ми леко пян. Държеше ръката си на кръста ми.
-Добре благодаря.-побърза да каже Стиви също толкова весела. След като повечето хора се разотиваха останахме само познати тоест моите и приятелите на Майк.
-Хайде да играем на шише.-предложи Бен. Всички се съгласихме. Добре или на мен така ми се струваше или Брайън ме гледаше наистина много странно с онази мазна усмивка която момчетата правят. И ето, че играта започна продължи много дълго и шишето ме посочи само около четири пъти и не станаха кой знае колко интересни неща. За сметка на това се смях на останалите. Бях се онесала в мислите си, но тогава погледнах към бирената бутилка на земята която сочеше мен.
-Предизвикателство.-казах без да изчакам да ми зададат въпроса.
-Отиди с Брайън в килера и играйте на "седем минути в рая".-правилата на играта са, че влизат момиче и момче на тъмно и за седем минути момичето прави това което момчето искаЗдравейте 👋 съжалявам, че не качвах доста време, но бях доста заета. Благодаря, че следите историята ми.😘💜😘
VOUS LISEZ
За мен
Roman d'amourИзабела е едно момиче, което е изправено пред голяма битка, която може да я съсипе и да разбие всичките й надежди. Как обаче ще приключи всичко? Дали отнов ще се усмихва както преди или ще забрави за всички хубави моменти?