За мен

глава 15

14 Август, сряда, 4:25 сутринта. Събудих се от кошмара, който ме преследваше през последните два месеца. Точно така, измина още един мъчителен месец, в който единствено хубаво нещо бе връзката ми с Камерън.
Освен, че станах малко по- затворена, не се промених много. Боядисах стените на стаята си в тъмно сиво и винено червено. Вече ги нямаше стените боядисани в бяло и светло лилаво. Баща ми и Дейвид не бяха много съгласни с избора ми на цветове, но в крайна сметка разбраха, че е безнадеждно да спорят с инат като мен.

Дейв искаше да се сгоди за Бри, но без да правят сватба скоро, защото точно сега не бе най- удачният момент за това. А колкото до отношенията ми с Майк...ами вече нямаше такива. Дългогодишното ни приятелство просто изчезна. Дори не се поздравяваме и когато се разминаваме водя вътрешна борба със себе си, за да не го погледна.

През този месец пръстите на дясната ръка на майка ми помръднаха два пъти, а очите й трепнаха веднъж. Това накара надеждата в мен да нарастне, но се опитвам да не вярвам толкова, защото накрая това ще ме накара да се чувствам по- зле.
Днес имах задачата да помогна на брат си да избере пръстен на Бри. През последните две седмици постоянно ме водеше наляво- надясно и се спря само на един пръстен, но той не бил "достатъчно специален".

Втренчих се в светещите звезди, които бях изрязала и залепила на тавана. Светло зеленият цвят, който ги бе изпълнил, не ми позволяваше да отдръпна погледа си от тях. Бяха като магнит за очите ми.

Постепенно вятъра намаля, завесите се поклащаха все по- леко и по- леко. От звездите по небето не беше останало и следа, а тези на тавана ми вече отдавна бяха престанали да светят. Първите лъчи се прокраднаха в стаята ми от малкото пространство между двете завеси, които никога не долепях една до друга, поради простата причина, че ме мързеше да го направя преди да си легна.
Извърших обичайните си сутрешни процедури и облякох дрехите, които по- рано бях оставила на леглото си. Още никой не беше станал и затова се заех с приготвянето на закуската. Вече бях сервирала и отидох да събудя Дейвид. Татко беше станал отдавна и сега просто оправяше някаква кола в гаража. Почуках на вратата на брат си и от там се чу приглушено:
-Да?
-Закуската е готова! - усмихнах му се топло, а той ми отвърна със същата усмивка.
-Пет минути! - Каза като вдигна ръката си, за да покаже петте си пръста, след което отново се зае с обуването на чорапа си.