За мен

глава осма

Когато отворих очите си рано сутринта заради нахалното слънце което се прокрадваше измежду завесите ми забелязах, че брат ми все още е до мен . Почувствах се страхотно.Вчера той доказа, че наистина му пука за мен. За първи път някой от семейството ми отказва работа за да е с мен. Протегнах се към телефона си, разгледах социалните си мрежи и когато го върнах обратно на нощното шкафче получих съобщение от непознат номер.
"Добро утро сладкиш. Как си?" - в началото се зачудих, но после се сетих, че това е Камерън.
"Добре благодаря" - писахме си още малко и накрая усетих как брат ми се усмихва, вдигнах погледа си към неговия и той проговори.
-Добро утро сладкиш - натърти на сладкиш, а аз се засмях.
-Добро утро. - усмихнах му се широко.
-Е кой е той? - започна да любопитства. Казах му, че сме се запознали вчера.
-Бърза си. - аз го ударих леко по рамото и започнахме да се смеем. Той отиде в неговата стая, а аз започнах да се оправям. Слязох долу за да си взема кафе с надеждата да не се засеча с мама, но аз съм карък и тя седеше на високите столове до плота на кухнята. Подминах я и застанах до каната с кафе.
-За теб добро утро няма ли? - строгият й глас се разнесе навсякъде. Игнорираха я, взех чашата си и започнах да изкачвам стълбите нагоре към стаята си. Седнах на стола който беше на терасата, изкарах телефона си и видях, че имам съобщение от Кам.
"Понеже тази година завършвам, а това е последната седмица има доста партита и се чудех дали искаш да дойдеш с мен?" - зарадвах се, че ме покани макар и да не ми се ходеше много реших да приема.
"Добре ще ти се обадя по-късно :)" - усетих чуждо присъствие, погледнах към терасата на Майк и той стоеше там облегнат на рамката на вратата. Усмихна ми се и се отблъсна от вратата. Придърпа неговия стол по-близко до парапета и седна.
-Къде беше вчера? - започна с въпросите.
-На разходка. - намигнах му.
-Май вашите или майка ти по-точно не е била много доволна.- леле толкова силно ли сме викали? Въздъхнах тежко и му разказах за спора. Майка ми беше жена с много променливи чувства. В началото е весела, а после, после изведнъж й става нищо, ядосва се, вика и всичко това за най-малкото нещо, но независимо от всичко това аз я обичах безкрайно много. А баща ми възхищавам се на баща ми за това, че е толкова търпелив, винаги е готов да помогне на когото и да е било.
-Спокойно мъник тя няма да е вечно такава. - тъжна усмивка се показа на лицето ми. Някой се обади на Майк и той побърза да вдигне. След разговора, се изправи от мястото си и съобщи, че колата му е готова и отива да си я вземе. Влязох в стаята си и се обадих на Кам, разбрахме се да ме вземе в деветнадесет и половина. Излязох с Джо и Стиви, разхождахме се в парка. Решихме да отидем на кино, отначало отказах, но после се съгласих, защото имаше още доста време до партито. Взехме си нещо за хапване и се запътихме към прожекционата зала. Заехме местата си и филма започна. След около половин час на хората зад нас явно им беше станало безинтересно, започнаха да говорят, да се смеят, а аз се ядосвах, Джон и Стиви ме гледаха и се опитваха да ме успокоят, но това не стана. Изправих се и започнах да викам и кряскам на досадниците, а те кроткото стояха и ме гледаха уплашено. Усетих как Стиви ме хваща за ръката карайки ме да се върна на място си.
-Какво? - казах учудено.
-Как какво, всички са ни зяпнали. - каза тя, а аз започнах да се оглеждам, след което спря да ми пука и се насладих на остатъка от филма. Все пак още мисля, че имах право да им се разкрещя. След филма се прибрах, влязох в банята, взех си душ, измих зъбите си и се облякох за партито. Направих косата си и вече бях напълно готова. Взех малката си чантата в която побирах телефона си, ключовете и парите.
-На къде сладкиш. - каза Дейвид като отново натърти на сладкиш и се усмихна.
-На парти... С Кам. - казах и прехапах долната си устна. Попринцип я прехапвам когато съм напрегната, ядосана или ме е срам.
-Ясно не закъснявай много -каза и се усмихна. Точно когато отворих вратата колата на Камерън се появи пред погледа ми, качих се в колата и той проговори.
-Здравей, сладкиш. Много си хубава!- широка усмивка пробяга по цялото ми лице, усетих как бузите ми пламват и сведох глава.
-Благодаря ти. - казах и обърнах главата си към прозореца. От негова страна чух само кикот. Каза ми, че партито е далеч това не ми пречеше в този момент може би по-важно за мен беше той да е до мен. През целия път пеехме песните които звучаха по радиото. Камерън спря колата пред една голяма къща, влязохме вътре и май доста сме се забавили. Беше такава лудница, няколко души минаха между нас и Кам се изпари от погледа ми когато се намерихме започнахме да се смеем. Малка група хора минаха покрай нас едно от момичетата изпусна бутилката с алкохол която държеше в ръката си. Подскочих назад, а тя започна да се извинява.
-Няма проблем, всичко е наред! - обясних й аз и доволна усмивка плъзна по лицето й. Попринцип не се ядосвам за такива неща. Купона приключи и малка част от хората си тръгна, а другите вече бяха заспали на всички възможни места в къщата. С Кам решихме, че трябва да се приберем. Отидохме в дома му. Живееше в среден по големина апартамент, който беше доста уютен, но изглеждаше така сякаш живее сам мислех да не го питам.
- Сам ли живееш? - и ето, че любопитството ми надделя.
- Да!- в началото се зачуди и май го натажих, затова се съобразих и не задавах повече въпроси. Той легна на дивана, а аз в неговата стая. Когато се събудих видях, че Камерън се е разбързал за някъде, погледнах го въпросително.
-Добро утро сладкиш. Оставил съм ти закуска и ключ на масата за да заключиш когато излизаш. - каза слагайки тениската си.
-А ти къде отиваш? - попитах повдигайки едната си вежда.
- В дома за деца! - след като каза това повторих думите му въпросително.
-Да обещал съм на един човек.- каза и ми намигна.
-Ъмм кой?.. И от къде познаваш някой от дома?- въпросите се сипеха.
-Ако толкова искаш да разбереш кой е просто ела с мен, а за другото... Ще ти кажа по-нататък. - съгласих се да отида с него. Каза ми да се оправям по-бързо, седнах да закусвам чудех се от къде познава този човек до колкото разбрах беше момче. Вече бях готова и потеглихме към дома за деца. Влязохме вътре една жена на средна възраст се зарадва много когато видя Кам и го прегърна.
-Камерън как си?- попита го въодушевено.
-Добре, благодаря ти Мери, а ти? - жената изглежда доста добре познаваше Камерън, но от къде?
-Добре съм... Крис постоянно ме пита кога ще дойдеш! - съобщи развеселено жената, а Кам се усмихна и ме поведе по дървеното стълбище нагоре. Когато вече се качихме огромна стая се откри пред погледа ми. Имаше подредени легла бяха доста на повечето стояха деца и си говореха. Кам се запъти към края на стаята и седна на леглото на едно момченце което гледаше към прозореца. Вън се виждаха играещи деца някой бяха щастливи, а други ги бе завзела мъката.
-Как си Крис? - дрезгавия глас на Камерън ме изкара от транса ми.
-Както всеки път... Радвам се, че дойде! - момчето погледна Кам с големите си кафяви очи изглеждаше на около четиринадесет.
-И аз се радвам. Виж нямам много време, защото имам доста работа и минавам да те видя. Всичко тук наред ли е? - момчето доволо закима.
-А тя коя е? - Кам се обърна към мен, хвана ръката ми и ме подкани да седна до него.
-Тя е моя приятелка! - съобщи Кам и намигна на момченцето, а то леко го сръчка с лакът в ребрата. Говориха си още около десетина минути. Слязохме обратно и вече бяхме в колата по пътя не си говорихме. Стигнахме къщата ми.
-Чао.- казах докато затварях вратата на колата.
-Ще се видим довечера сладкиш! - аз само му се усмихнах и влязохме вкъщи. Видях мама да обикаля из целия хол.
-Хей -казах и въпросително погледнах към нея.
-Хей скъпа, как си? -Сериозно ли?
-Добре благодаря, ъмм, какво търсиш?
-Зарядното за телефона на баща ти!- засмях се при чутото, а тя все по объркано ме гледаше.
-На камината зад теб е.- тя се завъртя и ми благодари. Винаги беше такъв хаос вкъщи преди заминаване.
-Хей сладкиш къде спа?- чух гласа на брат си. Ясно беше, че няма да спре да ме нарича така.
-При Кам,защото стана много късно докато се приберем.- обясних му, а той започна да се смее.
-Аха, а има ли нещо което трябва да знам?- сега и аз започнах да се смея.
-Разбира се, че не. Това си е моят скучен живот. - казх правейки драматична въздишка. Побързах да вляза в стаята си преди да каже,че излиза.