College Love Or Something More

ЕДНО

Стоях и все още не проумявах думите на.. на ГЛАВНИЯТ ДИРЕКТОР на колежа ми??
Добре, директор е, но защо ми целуна ръката и се държеше по този начин с мен. Погледнах встрани и видях как Джо стои до мен, гледа с недоумение г-н Харис и преглъща тежко. Той току що обиди директора. Не знам какви ще бъдат последствията.

- Ъмм, извинете, г-н Директоре, не знаех! – започна да се извинява Джо, а г-н Харис продължаваше да го гледа строго.

- Това показва какво е възпитанието ви, г-н Елиът, не ме познавате, а ме клеветите. Това не е присъщо за ученик, а и да не говорим, че съм по-голям от вас.

- Наистина съжалявам, просто имам инстинкт да пазя приятелката си от непознати мъже, просто се притесних за нея. Простете ми! – обясняваше Джо.

- Защо ѝ е да я пазиш, да не би да си ѝ бодигард? – попита директора и още повече свъси поглед.

Това ме притесняваше, защо толкова се ядоса, да той го обиди, но все пак не го касае защо му е на Джо да ме защитава.

- Не, г-н Харис, не съм ѝ бодигард, но тя е моето момиче и се чувствам длъжен да я пазя. – обясняваше Джо, докато пристъпваше от крак на крак.

- ТВОЕТО МОМИЧЕ? – почти изкрещя Зейн Харис.

Защо по дяволите крещи? Какво го засягат моите взаимоотношения с Джо. Какво иска от нас?

- Г-це Джоунс, г-н Елиът гадже ли ви е?

Изтръпнах, но не знам защо. Аз не излизам с Джо, той ми е най-добър приятел, но започвах да се притеснявам от случващото се.

- Не, г-н Харис , ние сме просто приятели! – казах аз малко ядосана. Но, защо питате? Какво ви касаят моите взаимоотношения с г-н Елиът? – добавих сърдито.

- Моля? Какъв е този тон от вас, г-це Джоунс? – попита Зейн Харис и ме погледна смразяващо.

- Просто не смятам, че ви интересува моя личен живот. Аз съм в колеж, а не на психолог. Ние с г-н Елиът имаме да разглеждаме колеж, а не да си споделяме личния живот, така че, ако обичате! – хванах Джо за ръка и минах покрай директора, гледайки го с изпепеляващ поглед, а той ме гледаше и не осъзнаваше какво се случи току що.

Вървяхме по коридора на колежа, беше пълно с най-различни зали, имаше много хора, с които се разминавахе, Всички ни гледаха, нормално е, все пак сме нови тук. През цялото време не спирах да мисля за случващото се. Защо беше всичко това?