Different Town

Пролог

три месеца по-късно...

Стоях в стаята си. Всъщност не беше точно моя. Живеех при едно невероятно семейство, което с удоволствие ме прие в дома си. Семейство Рос. Те са най-милите хора, които някога съм виждала. Дадоха ми дори моя собствена стая и се постараха да се чувствам възможно най-уютно. Отворих дневника си, който бях купила с част от парите от Дилън. Вътре описвах всеки един ден от живота си. В началото исках да му дам да го прочете, когато се появи, но... Вече го правя, за да мога да предотвратя собственото си избухване от чувства. Стараех се да не плача, да не тъжа, но... Сърцето ми се късаше! Не можех да изпълня това, което той искаше. Не го бях виждала, не знаех дали е добре, дали въобще е жив и някога ще успее да дойде при мен! Ами Криси? Дали тя беше добре? Въпроси, които си задавах всеки ден, но отговори нямаше как да получа. Най-много страдах за майка си. Докато бяхме в Кристъл Роуз не ми оставаше много време да мисля за това. Тук обаче нямаше секунда в която да не ми липсва. Вечер се будя от кошмари. Сънувам я. Как стои на прага и ми маха приветливо. Така и не се сбогувахме... На вратата на стаята се почука.

-Влез...-казах, бутайки дневника под възглавницата си. Явно щях да отложа цялата процедура по изливане на чувства за по-късно.

-Хей!-Келси влезе с усмивка. Тя бе дъщерята на Лора и Том. Симпатично момиче, на моята възраст, стараех се да се сближа с нея,но... Тя никога нямаше да бъде Криси... Дори не знам защо ги сравнявам?!

-Здравей! Защо не седнеш?-посочих леглото, а тя кимна.

Красивата й светло-кестенява коса се спускаше надолу. В началото я бях попитала дали я изправя всеки ден или принципно си е толкова перфектно права. Оказа се, че някои хора са надарени с права коса, като нейната.

-Знаеш, че след седмица започва учебната година...-лешниковите й очи ме гледаха с очакване.

-Ох... Не знам... Все пак съм бременна...-посочих, корема си, който бе станал, като балон, не се срамувах от бебето, но не исках някой да говори за него като за грешка.

-Не се притеснявай... В Ню Йорк си, не в някой свещен град.

-Какво искаш да кажеш?

-В класа ни има едно момиче, което също е бременно. Казва се Ерика. Много е мила и симпатична, като теб. Ако не се лъжа... Е в края на седмия месец.