Different Town

Мразя те!

Да прекарам цяла седмица обгърната в самосъжаление бе първоначалния ми план. Бях безкрайно разочарована от самата себе си. Явно заедно с Дилън бях изгубила и проницателността си. За нещастие Келси бе твърдо решена да не ме остави да се самосъжалявам. Още в неделя сутринта влетя в стаята ми с гръм и трясък.

-Само да знаеш какво съм планувала за тази седмица!-в погледа й светеше някаква искрица на въодушевление...

-Че какво има тази седмица?

-Ти сериозно ли? Бела... Първи октомври е в сряда.-тя ме изгледа смразяващо, сякаш не виждах очевидното.

-И?-щеше да ме убие... Виждах го в очите й!

-Това е рожденият ти месец Бела!

-Рожденен месец? Съществува ли подобно определение?

-Слушай... Планувала съм всичко! Няма да прекараш и един нещастен ден! Терминът на Ерика е изключително близо и това е важен месец и за нея! е се постарая трите да си прекараме невероятно!

Ужас... Беше прекалено ентусиазирана. Мразех рождените си дни. Всичките подаръци и честитки от хора, които иначе не се сещат за теб! Преструвки и усмивки... Стига ми това мъчение за ден, а тя иска да празнувам цял месец! Не може да е истина!

-Всъщност не мисля да празнувам рождения си ден.-натъртих на последната дума, но тя се направи, че не е забелязала.

-Права си... Не мислиш! Бела! Ставаш на осемнадесет!

-Считам че съм на осемнадесет от миналата година...-казах си истината, защото винаги съм се представяла за малко по-голяма.

-Но не си била! Сега... Днес е неделя. Планувала съм шопинг, рисуване с кана в парка...-тя продължи да изрежда, но вече бях напълно глуха за думите й.

Очевидно бе, че няма да успея да се измъкна. Това значеше един месец тормоз. Един месец! Нямаше да издържа! Някой да звънне на 112!!!

петък сутринта...

Това официално бяха най-забавните пет дни в живота ми! Никога не мислех, че е възможно да си прекарам толкова добре с момичетата и Зейн по повод рождения ми ден. Ходехме навсякъде! Буквално! Днес беше ред на лунапарк! Всъщност обожавах да ходя на лунапарка! Като цяло любимата ми атракция бяха блъскащите се колички и никога не се осмелих да се кача на гондолата. Приключихме набързо с вечерята. Този път щяхме да сме само аз и Келси. Мястото не беше много подходящо за Ерика. Не че беше и за мен. Вероятно само щях да се тъпча със захарен памук и да наблюдавам как Келси повръща след пеперудата. Е... Предполагам можеше да пробвам да си изтегля играчка или да стрелям по кутийки. Все тая.