Different Town

Кристъл Роуз

*-*-*

Честита Нова Година! Пожелавам ви много щастие, здраве, късмет и любов на тези, които я търсят! Постигнете всичко, което искате!

*-*-*-*

Куфарът стоеше отворен и почти препълнен. Постоянно добавях още и още дрехи. Преглъщах страхът да се върна обратно в родния дом. Някъде вътре в себе си копнеех за това, но не бях готова за мощната вълна от спомени, която щеше да ме залее. Човек няма как да го разбере ако не е живял далеч от дома. Спомних си как всички се бяха събрали за рождения ми ден и годежа ни с Дилън. Едва ли щях да ги видя всички събрани така. Тайлър и Кристина, Лиъм и Ардън, Леонардо, Ерика и Зейн, Келси, Дилън и аз... Който търси, намира. Понякога трябва да търсиш много дълго време, друг път нещата се оказват точно пред очите ти. Понякога трябва да избираш...

-Белс! Готова ли си?

-Само секунда!

Нанесох червило на устните си и преглътнах топката на гърлото ми, която се бе образувала току що. Трябва да мисля оптимистично. Знам че причината да се върнем в Кристъл Роуз не е Тайлър. Дилън премълчава доста неща, но аз много добре знам, че не би рискувал да ме води там без основателна причина.

-Готова съм!-казах, затваряйки куфара.

Той влетя в стаята и взе куфара, излизайки.

Беше замислен, точно като мен. В асансьора си мълчахме, а когато ми помогна да вляза  колата тихо му благодарих. Някъде в мен се беше настанила надеждата, че тайната е скрита и от мен и вероятно вече няма за какво да ме преследват.   

Потеглихме и отново заваля дъжд, като на моменти преминаваше в сняг. Загледах се през прозореца и отново дойде моето време за размисли. Понякога трябва да вземаш решения и това е нещото, което отдавна ме човърка отвътре. Взех много решения и си нямам и на представа дали са правилни или грешни. А може би няма такова нещо, като правилно и грешно решение. Има само последици и човек трябва да ги приеме. Взех решението да поема ръката на Дилън в онзи дъждовен миг на онази пуста улица, до кафенето в което работеше приятелката ми. Бях водена от любопитство и някакво вътрешно чувство, инстинкт, копнеж... Копнеж да знам, да имам отговорите, но понякога отговорите носят само проблеми. Хубаво е да не знаеш.

Дилън въздъхна, бяхме заседнали в голямо задръстване.

-За какво мислиш?-погледна ме в очите.