Вълни от спомени

515 31 17
                                    

Гл.Т. на Изабела

Основният въпрос си стоеше. Защо се върнахме с Дилън? Не намирах връзката. Всички тези месеци ги беше прекарал далеч от мен, за да ме предпази и изведнъж ме връща там, където съм като овца сред вълци. Попитах Кристина, но единственото, което ми каза бе лъжата на Дилън.

-Може би ставаш твърде параноична, Изи. Защо просто не приемеш всичко това, като възможност да се срещнеш със стари приятели? Може да се отбием в някое кафе, да загърбим за малко този живот?

-Аз...

В този момент чухме момчетата да слизат по стълбите.

-Ние тръгваме!-каза Тайлър.

-Толкова бързо?-не успях да се сдържа.

Дилън дойде до мен и ме прегърна, като прошепна тихо:

-Ще се върна възможно най-скоро.

Приятелката ми ги изпрати до вратата и заключи след тях. Въздъхнах. Параноична или не,  знаех какво виждам и имах лошо предчувствие за всичко това.

-Сега... Да се разходим!

Кристина не обърна никакво внимание на протестите ми и само половин час по-късно бяхме навън. С кучето естествено.

-Искаш ли да отидем на кафе? Или предпочиташ да се разхождаме.

-Сещаш се къде работеше Мая, нали? Все още ли работи?

-Мисля, че го затвориха. Всъщност не съм сигурна. Може да минем оттам и да проверим.

Известно време мълчахме.

-Сигурни ли сте вече за името на бебето?

-Всъщност да. Клаудия е прекрасно име, а и на Дилън също му харесва.

-Купихте ли вече всичко? Кошара, количка, столче.

-Да,дори обзаведохме стаята в лилаво! Трябва да видиш какво красиво мече открих и й купих! Но Криси... Все още не разбирам, защо съм тук.

Тя въздъхна и провери на телефона си колко е часа. Огледах сградите, минахме през една детска площадка. В първия момент не се загледах, но после... После истината ме удари лицето. Тук за първи път говорих с Дилън. Водихме, може да се каже, приемлив разговор. Усмихнах се при спомена. Приятелката ми говореше оживено за нещо, но не чувах, защото просто не исках.

-Какво мислиш за времето?-попитах, прекъсвайки я и тя ми хвърли от онези погледи, когато знаеш,че би те убила, но те обича твърде много.

Different TownDonde viven las historias. Descúbrelo ahora